През Средновековието алхимиците грижливо пазели знанията си и рядко ги споделяли. Датският алхимик Тихо Брахе не бил изключение, така че малко се знае за неговите експерименти в лабораторията, която се намирала под резиденцията му на днешния шведски остров Вен.
Само няколко от алхимичните рецепти на Брахе са оцелели до днес, а от неговата лаборатория са останали само руини. Резиденцията на алхимика е разрушена през 1601 г. след смъртта на собственика й, а строителните материали са използвани повторно.
Но по време на разкопки в старата градина на резиденцията са открити няколко керамични и стъклени фрагменти. Смята се, че тези фрагменти са били в алхимичната лаборатория на Брахе, пише Phys.org, цитиран от glasnews.bg.
Учените направиха химичен анализ на пет фрагмента, за да определят с кои елементи е работил алхимикът. Проучването е ръководено от археометричния експерт Кааре Лунд Расмусен от Университета на Южна Дания.
На четири фрагмента са открити повишени нива на микроелементи, но на петия не е установено специфично обогатяване.
„Някои елементи бяха в по-високи концентрации от очакваното, което показва обогатяване и дава представа за веществата, които алхимикът е използвал в своята лаборатория“, казва Расмусен.
Обогатените елементи са никел, мед, цинк, калай, антимон, волфрам, злато, живак и олово и са открити както вътре, така и извън фрагментите. Повечето от тези елементи не са изненадващи в лабораторията на алхимик.
„Но беше голяма изненада да се намери волфрам, който по това време дори не е описан“, подчертава експертът.
Волфрамът е описан и получен за първи път в чист вид повече от 180 години по-късно от шведския химик Карл Вилхелм Шееле. Волфрамът се среща естествено в някои минерали и това може да е начинът, по който този елемент е попаднал в лабораторията на алхимика.
В лабораторията минералът може да е претърпял една или друга обработка, която отделя волфрама, но Тихо Брахе дори не е осъзнавал това.
Но експертите имат друга теория, въпреки че няма доказателства.
През първата половина на 1500 г. немският минералог Георгиус Агрикола описва нещо много необичайно в калаената руда от Саксония. Неизвестен елемент се появил, когато Агрикола се опитал да топи калай. Минералогът нарекъл странното вещество „волфрам“, което на немски означава „вълча пяна“.
„Тихо Брахе може да е чувал за този експеримент и да е знаел за съществуването на волфрам. Но не можем да кажем със сигурност“, казва Расмусен.
Известно е, че Тихо Брахе е принадлежал към клон на алхимиците, които са били вдъхновени от немския лекар Парацелз.
Те са работили за създаването на лекарства за чума, сифилис, проказа, треска, болки в стомаха и т.н. Но тази група алхимици се дистанцира от онези, които се опитват да създадат злато от по-малко ценни метали.