Инсулиновата резистентност е сериозно състояние, което често остава маскирано за дълго време. Нито хората подозират за него, нито повечето лекари се сещат да мислят за този проблем. По темата разговаряме с д-р Радослав Тошков.

Визитка

• • ♦ Д-р Радослав Тошков е доктор по образование и специалист по функционална медицина с повече от 25 години опит в алтернативните методики на диагностика и терапия. Лекува пациентите си чрез различни холистични методи на детоксикация и диагностицира с точност заболявания, които още не са се проявили в човешкото тяло.
  • ♦ През 1997 г. завършва Медицински университет-София. През 1998 г. започва частна практика като холистичен лекар. През 2005 г. основава “Детокс Център”

- Д-р Тошков, каква е ролята на митохондриалната дисфункция за развитие на инсулинова резистентност

- Инсулиновата резистентност представлява състояние, при което клетките в мускулите, мазнините и черния дроб не реагират нормално на инсулина и не могат да поемат глюкоза от кръвта. В основата на този проблем стои хормонът инсулин, като от него зависи да поддържа нивата на кръвната захар нормални.

Инсулиновата резистентност е характерна за затлъстяването, диабет тип 2 и компонентите на кардиометаболитния синдром, включително хипертония и дислипидемия, които колективно допринасят за значителен риск от сърдечносъдови заболявания.

Метаболитните действия на инсулина в класически инсулинови целеви тъкани (напр. скелетни мускули, мазнини и черен дроб), както и действията в други места (напр. сърдечносъдова тъкан), помагат да се обясни защо инсулиновата резистентност и метаболитната дисрегулация са централни в патогенезата на кардиометаболитен синдром и сърдечносъдови заболявания.

Казано на по-достъпен език, метаболизмът на глюкозата и липидите до голяма степен зависи от митохондриите за генериране на енергия в клетките.

Когато е налице митохондриална дисфункция поради ред причини, тя възпрепятства инсулиновата сигнализация и насърчава развитието на инсулиновата резистентност.

Освен че предразполага към затлъстяване и диабет тип 2, инсулиновата резистентност удвоява риска от депресивно разстройство според проучване на университета „Станфорд” от 2021 г.

Макар и по-сложна за разбиране, тази тема определено е интересна и е важно да имаме по-добро разбиране за проблема, тъй като инсулиновата резистентност и затлъстяването често вървят ръка за ръка.

А затлъстяването е достигнало епидемични размери в световен мащаб и честотата му нараства, засягайки както възрастни, така и все повече деца. Освен това чрез разбиране на проблема ще имаме и повече възможности да действаме превантивно и да намалим риска от развитие на изброените заболявания.

- Какво се случва в организма, за да се развие инсулиновата резистентност?

- Инсулинът е хормон от панкреасната жлеза, който комуникира с други части на тялото ни, за да задейства важни функции. Именно той казва на тялото да „отключи“ клетките, така че да абсорбират захар (глюкоза) от кръвта. Когато тялото вече не реагира както трябва на инсулина, това състояние е известно като инсулинова резистентност.

Тя увеличава риска от предиабет и диабет поради постоянно високите нива на кръвна захар. С течение на времето тялото свиква с тези повишени нива на инсулин и става по-малко чувствително към него. Това намалява количеството глюкоза, което клетките абсорбират от кръвта, и започва да увеличава риска от развитие на различни здравословни нарушения.

При нормални обстоятелства обмяната ни функционира в определени, последователни стъпки. Първо, тялото ни разгражда храната, която сме консумирали, до глюкоза (захар) - основен източник на енергия за тялото.

След това глюкозата навлиза в кръвния поток, което сигнализира на панкреаса да освободи инсулин, който помага на глюкозата в кръвта да навлезе в мускулните, мастните и чернодробните клетки, така че те да могат да я използват за енергия или да я съхранят за по-късна употреба.

Когато глюкозата навлезе в клетките и нивата им в кръвта намалеят, това сигнализира на панкреаса да спре да произвежда инсулин.

Д-р Радослав Тошков

- Защо се получава така, че тази обичайна реакция понякога не протича по план?

- Поради множество причини мускулните, мастните и чернодробните клетки могат да реагират необичайно на инсулина, което означава, че не могат ефективно да поемат глюкозата от кръвта или да я съхраняват.

Това е състоянието, което наричаме инсулинова резистентност. В резултат на това панкреасът произвежда повече инсулин, за да се опита да преодолее нарастващите нива на кръвната захар.

Докато той е в състояние да произвежда достатъчно инсулин, за да преодолее слабия отговор на клетките към инсулин, нивата на кръвната захар ще останат в нормален диапазон.

Ако обаче клетките станат твърде резистентни към инсулин, това води до повишени нива на кръвната захар (хипергликемия), което с течение на времето води до развитие на диабет тип 2. 

Най-характерните симптоми на инсулиновата резистентност са: повишен апетит, енергиен дисбаланс с доминиране на умора, замъглено зрение, нарушена концентрация, честа поява на главоболие, акне, наднормено тегло, поликистоза и др.

Ако трябва да се гмурнем по-дълбоко в един от най-значимите фактори, които допринасят за развитието на инсулиновата резистентност, това е именно митохондриалната дисфункция.

- Каква по-точно е ролята на митохондриалната дисфункция в развитието на инсулиновата резистентност?

- Митохондриите често са наричани „електростанции на клетката” и с право. Те помагат за превръщането на енергията, която приемаме от храната, в такава, която клетката може да използва.

Митохондриите са жизненоважни за повечето от еукариотните клетки, тъй като им осигуряват енергия под формата на аденозин трифосфат чрез окислително фосфорилиране. В допълнение, митохондриалната функция е неразделна част от глюкозо-стимулираната секреция на инсулин в панкреатичните β-клетки.

Освен производството на АТФ, митохондриите са основният източник на ендогенни реактивни кислородни видове (ROS), наречени свободни радикали.

Когато транспортът на електрони е нарушен в електрон-транспортната система, той може да бъде прехвърлен към O2 и генерира супероксид.

След това супероксидът се преработва до водороден пероксид (H2O2) или супероксиддисмутаза-1 (SOD1) или 2 (SOD2). Разграждането на водородния пероксид до вода се извършва от глутатион пероксидаза (GPX)-1.

Въпреки това в присъствието на свободни железни или медни йони като например в случая на митохондриите, водородният пероксид може да се трансформира до силно реактивни хидроксилни радикали.

Когато приемът на калории е в излишък или капацитетът на окислителното фосфорилиране е ограничен, транспортът на електрони е нарушен в електрон-транспортната система и има по-голям шанс да бъде преобразуван в реактивни кислородни видове (свободни радикали).

Те могат да увредят протеини, липиди и mtDNA на митохондриите и допълнително да увеличат производството на ROS. 

- Кои са най-верните алармиращи сигнали за проблеми с инсулина?

- Инсулиновата резистентност обикновено се предизвиква от комбинация от фактори, включително телесно тегло, възраст, генетика, етническа принадлежност, заседнал начин на живот, тютюнопушене, хроничен стрес и дори недоспиване.

Има няколко конкретни признаци, които могат да показват, че имате или е вероятно да развиете инсулинова резистентност:  обиколка на талията – според експертите, най-добрият начин да разберете дали сте изложени на риск от инсулинова резистентност включва:

- шивашки метър и моментът на истината пред огледалото в банята: обиколка на талия, която е 88 см или повече за жените и 100 см или повече за мъжете увеличава вероятността от инсулинова резистентност и метаболитен синдром,

- високи триглицериди – при нива от 150 или по-високи се считат за проблемни,

- ниски нива на HDL („добър“) холестерол,

- нива на липопротеини с висока плътност под 50 за жени и 40 за мъже се считат за проблемни,

- високо кръвно налягане – показания от 130/85 mmHg или по-високи се считат за проблемни,

- висока кръвна захар на гладно – нива от 100 до 125 mg/dl (преддиабетен диапазон) или над 125 (диабет) се считат за проблемни.

Други фактори, замесени в развитието на инсулинова резистентност, включват също физиологични стресори, системно възпаление и оксидативен стрес.

Провеждането на орален глюкозо-толерансен тест (ОГТТ), тест HbA1c, пълна кръвна картина и други са част от необходимите изследвания за потвърждаване или отхвърляне на инсулинова резистентност.

Милена ВАСИЛЕВА