Изследване установи, че пристрастените към храната хора може да имат специфичен вид бактерии в червата си.

Тези бактерии—известни като Proteobacteria—са открити в голям брой в червата на хора и мишки с хранителна зависимост и в много по-малки популации при тези без нея, според проучване в списание Gut, което е представено и на настоящия форум на Федерацията на европейските дружества по неврология (FENS) 2024.

За разлика от тях бактериите, известни като Actinobacteria, намаляват при хората и мишките с хранителна зависимост и се увеличават при тези без зависимост.

"Редица фактори допринасят за пристрастяването към храната, което се характеризира със загуба на контрол върху приема на храна и е свързано със затлъстяване, други хранителни разстройства и промени в състава на бактериите в червата—чревния микробиом," каза в изявление съавторът на изследването Елена Мартин-Гарсиа, изследовател от Университета Помпеу Фабра в Барселона, Испания.

"Досега механизмите, които стоят в основата на това поведенческо разстройство, бяха до голяма степен неизвестни," каза тя.

Пристрастяването към храната е поведенческо разстройство, характеризиращо се с нездравословна връзка с храната, при което индивидите проявяват компулсивно хранително поведение, подобно на това, което се наблюдава при хората с пристрастяване към вещества.

Хората, страдащи от него, често изпитват загуба на контрол върху храненето си, жадуват за определени храни и ги консумират въпреки негативните последици за здравето и благосъстоянието им, като например затлъстяване. Пристрастяването към храната е донякъде спорна тема в научния свят, тъй като не е включена в петото издание на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства.

Изследователите са използвали мярка, известна като Йейлска скала за пристрастяване към храната, като хората са отговаряли на 35 въпроса, а мишките са били наблюдавани за признаци на поведение, което показва пристрастяване към храната: постоянно търсене на храна, натрапчиво поведение и висока мотивация за получаване на храна.

Те изследваха също така чревния микробиом на хората и мишките и сравниха популациите на бактериите в червата със степента на пристрастяване към храната. Резултатите показват, че при пристрастените към храната мишки и хора се наблюдава увеличение на Proteobacteria и намаление както на Actinobacteria, така и на друга бактерия, наречена Blautia.

"За първи път демонстрирахме пряко взаимодействие между състава на червата и експресията на мозъчните гени, разкривайки сложния и многофакторен произход на това важно поведенческо разстройство, свързано със затлъстяването. Разбирането на взаимовръзката между промените в поведението и бактериите в червата представлява стъпка напред за бъдещи лечения на хранителната зависимост и свързаните с нея хранителни разстройства," каза Мартин-Гарсиа.

Изследователите предполагат, че тези бактерии биха могли да се използват за лечение на компулсивно хранене. Като увеличили нивата на Blautia в мишките, те установили, че нивата на пристрастяване към храната драстично намалели.

"Откритията както при мишки, така и при хора, предполагат, че специфичната микробиота може да бъде защитна при предотвратяването на пристрастяването към храната. По-специално, силното сходство в количеството на Blautia подчертава потенциалните благоприятни ефекти на тази специфична чревна бактерия. Затова изследвахме защитните ефекти на пероралното приложение на лактулоза и рамноза, които са несмилаеми въглехидрати, известни като "пребиотици", които могат да увеличат количеството на Blautia в червата," каза Мартин-Гарсиа.

"Направихме това при мишки и установихме, че то води до увеличаване на изобилието на Blautia в изпражненията на мишките успоредно с драматични подобрения в пристрастяването към храната. Подобни подобрения наблюдавахме и когато давахме на мишките вид Blautia, наречен Blautia wexlerae, перорално като пробиотик."

Откритието, че някои бактерии в червата не са полезни, докато други бактерии могат да предотвратят пристрастяването към храната, може да доведе до лечение, което да помогне на хората да избягват преяждането, както и до лечение на хранителни разстройства.

"Въпреки че "пристрастяването към храната" все още е спорно понятие, общоприето е, че натрапчивият прием на много вкусни и калорични храни може да доведе до хранителни разстройства и да насърчи затлъстяването. Това изследване идентифицира специфичен микробиотен подпис, свързан с характеристиките на хранителната зависимост," Хариет Шелекенс, старши преподавател в University College Cork в Ирландия, който не е участвал в изследването, заяви в изявление.

"Изобилието на рода Blautia намалява с увеличаването на мотивацията и компулсивното хранене както при мишките, така и при хората. Важно е да се отбележи, че добавката с пре- и пробиотици, стимулиращи Blautia, намалява броя на мишките, класифицирани като "пристрастени към храната".

"Това проучване добавя важни доказателства, демонстриращи, че чревната микрофлора наистина може да влияе върху хранителното поведение на стопанина. Това дава нова увереност за бъдещи механистични и транслационни проучвания, изследващи чревната микробиота в контекста на хранителните разстройства и техните метаболитни последици," каза тя.