Къмпингуващи с каравани, кемпери и автомобили са се самонастанили върху дюните на плаж “Крапец - Север”. Туристите разполагат и палатки в защитените зони. Наредба за къмпингуване има, но от 2019 година чака да бъде приета.
Затова сигнализираха зрители на БНТ.
Проблемът с унищожаването на дюните е от години и ескалира през активния летен сезон, когато плажната ивица се пълни с български и чуждестранни туристи. Кои институции имат право да осъществяват контрол и какви са глобите за нарушителите?
И през това лято десетки къмпингуващи с каравани, кемпери и автомобили паркират свободно върху дюните на плаж “Крапец - Север”. С тези си действия те допринасят за увреждането на дюнните местообитания, които са защитени от закона.
Глобите варират от 100 до 5000 лева, но явно тези санкции не притесняват нарушителите, които се настаняват свободно на първа линия на плаж “Крапец - Север” или иначе казано в дюните.
Плажът “Крапец - Север” е предпочитан от къмпингуващите заради широката ивица, която все още не е засегната от строителство. Привлича туристите и с чистата морска вода, която има тюркоазен цвят. От години този плаж е посещаван от български и чуждестранни туристи, които къмпингуват върху дюните или в близката гора.
"Систематично природата се унищожава безобразно от къмпингуващи и присъстващи незаконно. Говоря за хиляди души на седмица, които пребивават на дюните", каза Светослав Иванов, собственик на къмпинг.
Плажът и теренът около него попадат в защитена местност “Дуранкулашко езеро”. Тук важат правилата на два закона - за устройството на Черноморското крайбрежие и на биологичното разнообразие. Контролът се осъществява от екоинспекцията във Варна и от полицията.
"В някои случаи се съставят актове на място, в други се заснемат номерата на автомобилите, издирват се собствениците и се канят в Регионалната инспекция за съставяне на актове", посочи Стела Дочева, гл. експерт към РИОСВ - Варна.
Санкциите обаче не плашат къмпингуващи и туристи, които през активния летене сезон спират автомобилите си върху дюните.
"Ползват плажа едва ли не като паркинг за моторни превозни средства и каравани", констатира Веселин Димитров, главен експерт в Областна администрация Добрич.
При проверката румънско семейство, пристигнало в Крапец от Букурещ, се оказа сред нарушителите. Те получиха и протокол от полицаите с предупреждение за напускане на дюните. В рамките на 24 часа имат право да си тръгнат, ако не го направят, глобата е 1000 лева.
"Не, не знаем, че тук е забранено да се паркира. Разбрахме, че сме в нарушение и си тръгваме", каза Дана, Румъния.
Оказва се, че на чужденците, нарушили закона, не се пишат актове на място, защото изискването е да има преводач на терен.
"Тях задължително ги каним при нас, като организираме предварително часа и датата за съставяне на акта и в присъствието на преводач", обясни Стела Дочева, гл. експерт към РИОСВ - Варна.
Сорин също е пристигнал от румънската столица на плажа в Крапец. Мъжът казва, че е написал писмо до Министерството на туризма в България, за да научи за правилата за паркиране и отсядане в тази зона. Но така и не получил отговор, но пък при проверката получи предупреждение да премести автомобила си от дюните.
"Не знам и не виждам предупреждение, че не трябва да паркирам тук. Няма на английски език, може да има на български, но не и на английски", каза Сорин Фелага, Румъния.
Това е единствената табела, която указва, че на плажа важат разпоредбите на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Тя е сгушена между буйна растителност и трудно се вижда от шофьорите.
"Не я видях табелата. И при наличието на заведения и други неща по дюните, въобще не обърнах и внимание, че може да има някъде табела", обясни Милен Христов.
Информацията върху табелата е само на български език и трудно се възприема дори от нашите сънародници.
"Тук не знам, че са дюни. Никъде не пише, че са дюни. Дошъл съм кайт да карам, имаше много яка прогноза", каза Искрен Георгиев.
Хората настояват у нас да бъде въведен регламент за къмпингуване, какъвто има в много други страни от ЕС.
"Там е абсолютно недопустимо и всяко едно такова незаконно действие, унищожавайки природата е затвор", категоричен е Светослав Иванов, собственик на къмпинг.
Паркирането върху дюни се наблюдава и на други диви места по българското Черноморие, където все още няма бетон. Наредба за къмпингуване има, но от 2019 година чака да бъде приета.