Без никакво съмнение Георги Аспарухов е една от фигурите в българския футбол, чието споменаване предизвиква големи емоции сред привържениците от всички поколения. Показателни за това са реакциите след излизането на трейлъра на игралния филм „Гунди – легенда за любовта“, който ще се появи на 18 октомври тази година. За синята деветка са писани книги и стотици статии, правени са документални филми и изложби. И изглежда, че няма нов факт около биографията му, който да ни изненада. Оказа се, че все пак такъв има – символът на синя България не само е играл за ЦСКА, но има и попадение за армейците.
За краткия престой на Аспарухов на „Народна армия“ в литературата се споменава съвсем бегло. След като дебютира в елита на 6 юни 1960-а в мач срещу Локомотив
София, в рамките на следващата година младият Гунди си спечелва любовта на феновете на Левски. Той записва 13 мача, в които отбелязва 7 гола и за пръв път слага фланелката с № 9. През есента на 1961 г. обаче става време той да влезе в родната казарма, което означава да премине в редовете на тогавашния ЦДНА. На заседание на секцията на Левски Ангел Петров-Чори признава, че съдбата на Гунди, както и съотборниците му, спечелили републиканската титла за юноши, е предопределена. „Всички знаем, че тези подготвени кадри отиват в казармата и оттам най-добрите в ЦДНА… Отсега вече се вземат и трите имена на Гунди, това ясно показва, че
повече няма да го видим в нашите редове казва той според запазената стенограма.
Единственото свидетелство за престоя на Аспарухов в армейския тим досега беше снимка от контролата на червените срещу Ростов на Дон, играна на 2 ноември 1961 г. В нея българският отбор печели с 3:1 а това се явява бенефис на легендата Манол Манолов – Симолията. Освен Аспарухов друг изненадващ от днешна гледна точка участник е легендата на Славия Димитър Ларгов, който дори бележи третия гол. В репортажа на „Народен спорт“ освен неговото и името на ветерана се споменават тези на вратаря Петър Петров, Никола Цанев и Антон Кръстев – т.е. без наличието на снимка участието на Гунди в тази среща щеше да мине под радара. Дълго време се смята, че Крум Милев не е дал шанс на младия Аспарухов, тъй като той не се е вписвал в концепцията му за тогавашния отбор (вдовицата на легендата Величка Маркова споменава за интервю на Палаврата пред бъдещия актьор Георги Джубрилов, в което казва, че няма планове за Аспарухов). Частично тази теза потвърждава Манол Манолов в биографичната си книга „Железният войник на футбола“, написана от покойния доайен на футболната историография Силвестър Милчев. „Гунди трябваше да измести в нападението Гацо Панайотов или Никола Цанев, а и двамата играеха много силно. Той тепърва изгряваше. Предпочиташе високите топки. Може би с него се налагаше промяна в комбинативната игра на ЦСКА. Опасно и трудно беше да нарушаваме своя утвърден стил. Това щеше да е грешка, която обезличава отбора. Не биваше да си я позволим. Гацо Панайотов връзваше играта, сваляхме топката ниско с оглед качествата на Иван Колев, Крум Янев. Гунди игра в Ботев. Правилно решение. Той израсна там. Талантът му блесна в Левски и в националния тим. Георги Аспарухов беше много голям футболист!“. Самият Милев, цитиран в биографичната книга за Гунди на Спас Тодоров и Милко Стефанов, отрича подобни обвинения. „Какво? Не съм прозрял таланта на Гунди, не съм го искал? Има си хас! Та аз тогава бях наказан, че го задържам при нас и не го отпращам там, където бе определен по предназначение като войник. И ако искате моето искрено мнение, запомнете:
Гунди за мене е най-големият футболист, който сме имали.
Него аз съм оценявал много високо. Четирима поставям на най-високия футболен пиедестал у нас — Аспарухов, Якимов, Шаламанов, Пенев“…
Историята би се изчерпала дотук, ако не бяхме попаднали на ценно свидетелство в Сливенската регионална библиотека „Сава Доброплодни“. Там се съхраняват теченията на местния вестник „Сливенско дело“, който по време на социализма три пъти седмично информира обществеността за събитията в региона.В брой 974 от 28 октомври 1961 г. в рубриката „Физкултура и спорт“ намираме материал на споменатия вече Георги Джубрилов със заглавие „В една полезна среща ЦДНА победи „Ген. Заимов“ с 3:1“. Предлагаме ви пълния текст на статията, която променя футболната историография. „Отзовавайки се на почина „Предай опита си“, футболистите на ЦДНА гостуваха в Сливен на 24-ти т.м. Независимо, че от състава на отбора отсъстваха играчи, включени в националния отбор (б.р. – на България предстои световна квалификация с Финландия, която е спечелена с 3:1), ЦДНА се представи с една равностойна втора единадесеторка, водена от опитния Панайотов (9). Играта протече бързо, красиво и напълно коректно. Заимовци дълго време не можаха да преодолеят началния смут, но въпреки всичко играха технично, бързо и често застрашаваха вратата на Петров (1). В 8-ата минута Романов (7) остана непокрит и с остър диагонален удар откри резултата 1:0 за ЦДНА. През второто полувреме се разигра един хубав футболен спектакъл. Панайотов (9) дирижираше умело нападението на ЦДНА, където
щурмоваците Цанев,
Аспарухов и Романов
великолепно демонстрираха игра с едно докосване на топката. В 61-вата минута след разбъркване пред вратата на „Ген. Заимов“ Аспарухов (10) покачи на 2:0 за ЦДНА. Независимо от резултата заимовци играха много добре с чести смени на местата в нападение и с много самопожертвователност в отбрана. Една атака в 72-рата минута има чудесен завършек – Борисов (12-ГЗ) с глава намали на 2:1. Десет минути преди края на мача Панайотов с далечен фалцов удар доведе до крайния резултат 3:1. Срещата беше много полезна, тъй като заимовци имаха партньор, който играе напълно модерен футбол с много устрем, техника и физическа подготовка. От него може да се научи много.“
Личи си, че по подобие на знаменития телевизионен водещ Кеворк Кеворкян, който също стартира кариерата си с футболни статии за „Сливенско дело“, бъдещият капитан Дойчев от сериала „На всеки километър“ се справя добре с репортерството. Присъствието на ЦСКА в Сливен не е изненада – в града се намира щабът на Трета армия и местното физкултурно дружество става армейско след серия от реорганизации (на 21 февруари 1964 г. Генерал Заимов е преименуван на Млада гвардия, а на 11 октомври същата година се обединява с Хаджи Димитър под името Сливен). ЦСКА е редовен гост за контроли, като понякога в местната преса се появяват критики за това с какъв отслабен състав участват софиянци. В случая Аспарухов и компания са засипани със суперлативи и въпреки че трябва да се има предвид нивото на съперника (по това време Генерал Заимов е част от Югоизточната зонова група, а в края на сезона печели промоция в Б група), по нищо не изглежда, че Гунди не се вписва в този тим. Напротив, той за пръв път има възможност да играе редом до своя идол Панайот Панайотов – Гацо, като по ирония на съдбата двамата се разписват в срещата. За това му участие в София никой не разбира, тъй като на страниците на „Народен спорт“ е поместено кратко известие, в което се казва „Подмладен състав на ЦДНА е играл приятелски мач в Сливен срещу „Ген. Заимов“ и е победил с 3:1 (1:0)“. Тази среща ще лежи в архивите близо 63 години и ще остане неизвестна за фенове и изследователи до момента, в който не става обществено достояние чрез страниците на „Тема спорт“. Защото българската футболна история е необятна и в нея винаги могат да се намерят любопитни факти.
Теодор БОРИСОВ, "Тема Спорт"
