Нестинарските игри в село Българи символично дадоха старт на летния сезон в Царево в началото на седмицата.

Според древна легенда, когато Бог решил да сътвори Странджа, не изрекъл нито дума – само се усмихнал. От тази божествена усмивка се родила планината. И днес Странджа е такава – загадъчна като усмивка, съхранила за поколенията историческо и природно наследство, традиции и духовно богатство.

Предполага се, че старото име на селото – Ургари има прабългарски произход. За първи път е споменато в документ от 1454 г., което доказва, че е едно от най-старите странджански села. Според историка проф. Божидар Димитров, жителите му са наследници на прабългарски войници, заселени от първите ханове за охрана на южната ни граница.

Танцът върху огъня се счита като молитва към небесните сили за сполука, плодородие и предпазване от болести. Вярва се, че огънят е в състояние да унищожи и изчисти всички злини, както от човека, така и от земята.

Древният ритуал, изпълняван и до днес в Странджа, остава неразгадана мистерия. Ниските ридове на Странджа и необятният лес на планината от векове крият китни селца, в които легендите и сказанията се сливат с историята като в красива приказка.

Тук, през османско време, хората са успявали да укрият от турците най-хубавите си моми. Една от тях била Нуна. Харесал я турски военачалник, който по случайност минал през селото на път за Малко Търново. Той я пожелал и решил да я отведе в харема си. Нуна не се съгласила и го подложила на изпитание: ще бъде негова, ако той мине оттам, откъдето тя би могла.

Ако се провали, ще остави нея и селото на мира. Запленен от красотата ѝ, военачалникът се съгласил. Нуна събрала мъжете от селото, наклали огън и пръснали жаравата, а момата минала през нея. Турчинът се опитал, но не успял. Въпреки това удържал на думата си и оставил девойката и селото на мира.

Легендата за Нуна се разказва в село Българи. Сгушено между лъките на река Велека, то и до днес е съхранило мистичния танц на нестинарите.

Ритуалът за прихващането на нестинарите и танцът в транс върху огнената жарава, под звуците на нестинарски тъпан, се изпълнява всяка година, на 3 юни. Тогава по стар стил се чества денят на Св. Св. Константин и Елена. Хиляди хора се събраха на площада пред кметството, за да наблюдават сакралния танц на нестинарите върху жарава. 

Танцът започна в 21:30 часа с посрещане на нестинарите с тъпани, традиционна музика и камбанен звън, а преди това местни музиканти и изпълнители зарадваха дошлите туристи с народни песни и хора. 

"От столетия се изпълнява този обичай!", каза кметският наместник на Българи Петър Недялков. 

Сред официалните гости на събитието бяха министрите на туризма и на вътрешните работи - Евтим Милошев и Калин Стоянов, кметът на Царево Марин Киров, третият президент на Република България Георги Първанов и политици от различни партии.

Туристите, дошли да гледат огненото изпълнение на нестинарите, бяха хиляди, като според Марин Киров, тази година броят им е рекорден. 

Кметът Марин Киров подари на своите гости буркан странджански манов мед и им разказа за ползата и качествата му. Мановият мед се добива в старите дъбови гори на Странджа планина. Той бе признат от ЕС през 2019 г., когато наименованието на продукта бе регистрирано като защитено наименование за произход (ЗНП).

Преди нестинарските танци в село Българи кметът на Царево Марин Киров посрещна министъра на туризма Евтим Милошев в музея на общината. Това посещение подчертава усилията за насърчаване на културния туризъм и опазване на богатото наследство на града.

По време на посещението си в музея министърът и кметът разгледаха ключови експонати, представящи исторически артефакти и културни ценности на община Царево. Марин Киров изрази благодарност за посещението на министъра, като подчерта важността на сътрудничеството между местната и националната власт.

"С министър Милошев посетихме няколко къмпинга и няколко плажа на територията на община Царево - видяхме, че и в България има места с високо и конкурентно качество, посетихме и незаконния къмпинг до плаж Корал с над 150 незаконни обекта, изградени в земеделски земи, без канализация, без да плащат данъци, такси смет и др.", заяви Марин Киров.

Двамата направиха обход и на разрушените градски мостове и този към Ахтопол.

Царево започна безпроблемно летния сезон след като успешно се възстанови от наводненията през 2023 г. В това се увери по време на своята обиколка в района министърът на туризма Евтим Милошев. Към днешна дата щетите са отстранени, а благодарение на възстановителните работи е осигурен достъпът до плажовете за безпрепятствено протичане на сезона, съобщи кметът Марин Киров. Той припомни, че от общо петте разрушени при наводненията моста в района четири са градски.

„След това, което видях, мога да обобщя, че всичко, което е било нанесено като щети от наводненията миналата година, в момента не създава проблеми по отношение на пътната инфраструктура във връзка с летния туристически сезон. Няма проблем съответно и с осигуряването на достъпите до различните квартали и части на града,“ каза министър Милошев.

Мостът „Василико“ при плаж „Нестинарка“ е възстановен напълно, както и мостът на пътя Царево – Ахтопол. Мостът Царево – „Василико“ при река Черна се очаква да бъде възстановен предсрочно до средата на юли, като въпреки че по задание изпълнителят на проекта трябва да го завърши за 300 дни, се очаква това да се случи за 150 дни. Мостът в квартал „Мандрата“ ще е готов до края на годината, като пътната инфраструктура е готова за сезона. До края на годината ще бъде изграден и пешеходният мост на крайбрежната алея, но там е направен сериозен обходен маршрут и няма части от града, оставени без достъп, поясни кметът на Царево Марин Киров.

Той обясни, че не очаква подобни на миналогодишните проблеми през този сезон, тъй като коритата на общинските реки са почистени. По думите му част от причините за миналогодишното бедствие е била приливната вълна, образувана от затлачените корита на реките, идващи от Странджа.

Снимки: Агнес Методиева и Община Царево