На 28 февруари 1950 г., когато на бюрото на Сталин е поставен проектодокумент за коригиране на обменния курс долар-рубла при чуждестранни финансови транзакции, китайският министър-председател Джоу Енлай и ръководителят на Албания Енвер Ходжа присъстват на среща в кабинета му, пише Труд бг.
Може би въпросът наистина е спешен, но най-вероятно, за по-голям ефект пред представители на приятелски страни, Генералният секретар прочита документа, намръщва се и казва: „Не може да струва толкова много!“ и категорично отсича: „Не повече от 4 рубли!“
Следвоенна Европа
Още преди войната СССР е изправен пред сериозни икономически проблеми. Недостигът на хранителни продукти принуждава правителството да предприеме крайни мерки: въвеждане на купонна система, увеличаване на продажните цени на основните стоки и ограничаване на свободната им продажба.
Естествено, след войната проблемът с недостига само се задълбочава. Инфлацията също оказва влияние, като паричното предлагане се увеличава почти 4 пъти. Принуден да пусне печатната преса през годините на войната, СССР се озовава в ситуация, в която има повече пари, отколкото стоки.
Трябва да се отбележи, че в сравнение с европейските страни, ситуацията в Съветския съюз далеч не е най-катастрофалната. През годините на войната в Япония паричното предлагане нараства 11 пъти, в Италия - 10 пъти и дори в Германия, за която през цялото това време работи по-голямата част от европейската индустрия - 6 пъти.
Освен това в много европейски страни купонната система все още е в сила. Във Великобритания например тя е отменена едва през 1950 г., а в Чехословакия през 1953 г.
Икономически промени
Подготовката за паричната реформа започва в най-строга секретност още през 1943 г. Предвижда се намаляване на инфлацията чрез изтегляне на излишното парично предлагане, премахване на купонната система и увеличаване на покупателната способност на населението чрез увеличаване на заплатите и намаляване на продажните цени.
Военният данък е премахнат, работниците започват да получават компенсации за неизползвани отпуски по време на войната и в цялата страна са открити магазини за продажба на пленени стоки.
През декември 1947 г. купоните са анулирани и започна обменът на пари. Депозитите в Сбербанк се обменят 1 към 1 в размер до 3000 рубли. Обмяната на депозити от 3 до 10 хиляди се извършва с теглене на 1/3 от сумата, а над 10 хиляди - половината от сумата. Тези, които държат пари у дома, могат да обменят 10 стари рубли за 1 нова.
По този начин спекулантите и притежателите на нетрудови доходи страдат повече от останалите. Подобни реформи се провеждат в почти всички европейски страни, макар, че с деноминацията спестяванията намаляват 6 до 10 пъти.
През 1947 г. обменният курс на долара към рублата е 1:53. След икономическите реформи валутата пада до 14 рубли, но това все още не устройва Сталин. Въпреки че самият той отчасти допринася за популяризирането на долара - през 1944 г. на конференцията в Бретън Уудс съветската делегация гласува за американската валута като резервна.
До голяма степен това става благодарение на добрите лични отношения с Рузвелт, Lend-Lease и надеждата за скорошно откриване на Втория фронт. Но след свалянето на Труман, съюзническите отношения прерастват в конфликт.
Много съвременните либерални икономисти твърдят, че тогавашното обвързване на рублата със златото (1 грам метал започва да струва 4,5 рубли) не променя нищо особено, тъй като доларът също е подкрепен от злато (35 долара за тройунция), но това не е съвсем вярно. Установен е по-справедлив обменен курс спрямо долара.
Поради стоковия дефицит в страната, той все още е изкривен - но вече в другата посока. Освен това този технически момент има силен пропаганден ефект в очите на създаващия се Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) със седалище в Москва, който включва България, Унгария, Полша, Румъния, СССР и Чехословакия.
Финансово-икономическия блок е освободен от икономическото и политическо влияние на САЩ. До 1951 г. Китай, Индия, Иран, Индонезия, Йемен, Сирия, Етиопия, Уругвай и много други страни по света се присъединяват към финансовата политика на СИВ, която изключва взаимните разплащания в долари.
Свръхсекретен цех
„Гознак“ печата много устойчиви на износване американски пари.
Интересна подробност е, че през 1936 г. на територията на московския завод Гознак, след решение на Политбюро, е открит нов свръхсекретен цех. До 1942 г. той печата само германските марки, които по това време са като еквивалент на днешното евро – използват се в почти цяла Европа.
През 1942 г. фашистка Германия изпада в икономическа криза и поради нарастващата инфлация, печатането на германски пари вече е нерентабилно. Затова цехът започва да печата долари. Те не излизат от пресата веднага, но ако в други страни преобразуването на машините отнема няколко месеца, то в руския Гознак първите американски пари слизат от поточната линия след седмица.
Те са смятани, дори от самите американци, за изключително качествени. В Гознак 100% от отпечатаните пари преминават пълен контрол през различни детектори, а в САЩ делът на проверката е 90-95%. Руските долари издържат повече от 7000 цикъла на сгъване и разгъване, а тези в Щатите едва 4000.
Причината е, че „руските“ долари се печатат на хартия, направена от специален вид сибирска липа, която се отглежда само за такива цели. По нея боята полепва по-здраво и банкнотите са по-ярки и по-устойчиви на износване. По-качествени долари се произвеждат само в ОАЕ, които купуват същата сибирска липа. САЩ са едва на четвърто място в света по „качество“ на собствената си валута.
