Археолози откриха изключителни находки при разкопки на терена, върху който трябва да се построи бъдещата автогара в Созопол.
На повече от 6 метра дълбочина учените, приключващи първия етап разкопки на терена за автогарата, попаднаха на руини от средновековен манастир, датиран около края на 11 век.
В неговите граници е имало и църква, от която са разкрити около 2/3 от наоса – основната част на храма. Започна проучването на притвора.
Директорът на Археологическия музей в морския град Димитър Недев разказа, че от манастира е проучен детайл, който обхваща сграда, състояща се от три помещения от северното крило на манастира. Предполага се, че е съществувал до средата на 13 век.
След втората четвърт на 12 век около манастира се формира голям християнски некропол, който продължава до втората половина на 13 век.
От живота на манастира има голямо количество находки, които археолозите откриват в ями. В тези християнски култови центрове съдовете, които се използват, не може да напускат свещеното пространство.
Открити са канделабри от XII - 12 – началото на XIII век. Изключително е богата находката от белоглинени керамични съдове с подглазурна украса, включително и местни, които имат характерно излъскване и вълнообразна декорация, която дава възможност за много точно датиране. То се потвърждава и от монетните находки. Монетите са скифати – извити монети от времето на царуването на Комнините.
Намерени са също няколко кръста - реликварии, кръст с орнаменти от полускъпоценни камъни, както и обеци. Това е рядкост, тъй като в християнските погребения от този период рядко се срещат гробни дарове.
В края на 13 век манастирът и църквата са унищожени от пожар. За това свидетелстват както пластовете от въглени, така и обгорелите стенописи. Те са падали в продължение на години и са разпръснати почти в целия обем на църквата, включително и в пространството на притвора.
Находката от стенописи е много интересна и богата. Разкрити са части от лицата на трима светци, надписи, които включват както имената на светци, така и части от молитви. Тези находки подлежат на реставрация, след която ще стане ясно кои са светците.
След унищожаването на църквата, върху нея е изграден път. Това, според Димитър Недев е много странно обстоятелство, защото свещените пространства по принцип не са се неглижирали. Той ще предложи улицата да се запази и да се експонира в бъдещата автогара.
Във втория период от съществуването на църквата тя вероятно се е използвала основно за погребения. Вижда се прекъсване на масивния ѝ зид, широк около 90 см от север и от юг, а гробовете около нея са един в друг. До момента са проучени над 120 погребения, а ако се преброят и препогребванията, стават над 160.
Църквата е изградена върху по-ранно християнско или византийско некрополно пространство. От него са разкрити два гроба, т.нар. цистови, което означава гробници. Едното погребение е на дете. Там също има ями, в които се откриват големи количества керамика.
Находките потвърждават резултатите от предишни проучвания, че под ранно християнския некропол ще бъде документиран и проучен римски некропол. Почти на едно ниво с него се откриват и елинистични гробове от 3 до началото на 1 век пр.Хр.
Сега предстои на мястото на археологическия обект да пристигне комисия от Министерството на културата. Разкопките ще продължат през есента. Те се осъществяват със съдействието и помощта на Община Созопол.
