Легендарна българска спринтьорка, участничка на три олимпиади, която австралийските власти определят като една от най-успешните чужденки в страната им, която е осигурявала треньорите по спортна подготовка за полицията и армията на Обединените арабски емирства, избра павликенското село Дъскот, за да отглежда билки и да прави оцет. Днес Цветанка Костадинова мечтае и работи с бразилския си съпруг да направят спортен център за селските деца. Историята ѝ разказва БНР.
Днес тя е горд жител на павликенското село Дъскот, а през 80-е години на миналия век Цветанка Костадинова Илиева е сред най-успешните български спритньорки на 100, 200 и 400 метра, участник в редица световни и европейски първенства по лека атлетика, а с българската щафета на 4 по 100 метра с треньор Янко Братанов на олимпиадата в Сеул през 1988 година тя бяга на първи пост и момичетата ни стават пети с резултат от 43,02 секунди след щафетите на САЩ, ГДР, СССР и ФРГ.
Тя е на 61 години и е жител на света.
"Дойдох от Близкия Изток, от Дубай, работила съм 17 години. Преди това в Австралия за 15 г. Занимавам се с физиотерапия. Софиянка съм, имам къща в центъра на София до „Женски пазар“.
Защо си купих къща в Дъскот, защото като обиколих из цяла България, тук много ми хареса въздуха, много ми хареса цялата енергия на този регион и си купих къща, в която исках да имам голям двор.
Гледам биоземеделие за себе си и се занимавам с билки, подправки, лекуване по старите традиционни начини, което съм и завършила. Доктор към на спортните науки. Участвала съм на три олимпиади по лека атлетика и съм пета на олимпиадата в Сеул. От там ми дойде цялата тази енергия и всичко останало. Сега мисля, че съм една от най-младите баби. Дъщеря ми дойде миналата година, роди си бебето и също си купи къща в Дъскот“.
След приключване на спортната си кариера Цветанка Костадинова заминава за Австралия, където е успешен мениджър на верига от спа хотели. При честването на 200-ата годишнина от създаването на съвременната държава Австралия Цветанка Костадинова е обявена за една от най-успешните емигранти в страната.
Била е съветник по спортните въпроси на местната власт в Танзания, работила е с жени и деца, жертви на насилие, както и с болни от множествена склероза. В Австралия защитава и доктората си по спортни науки.
Следва ново предизвикателство – Обединените арабски емирства. Установява се в Дубай, където също се занимава в различни сфери, близки до спорта, и работи за организация, която осигурява треньорите по спортна подготовка за армията и полицията на Обединените арабски емирства. В Абу Даби тя среща новия си съпруг Флавио Сантош, бразилец, преподавател по бразилско жиу-жицу. Идва Covid пандемията и двамата решават да заминат за Португалия, където да продължат живота си. Но не било писано. Португалските власти по време на пандемията отказват да приемат бразилеца. Той се прибира за родината си, а тя, въпреки че се е зарекла да не се връща в България, го прави след повече от 30 години. Няколко месеца след това тук идва и съпругът ѝ.
"Довела съм го и него в Дъскот. Той е единственият в България с червен колан по бразилско жиу-жицу и сега сме направили един малък клуб и искаме да тренираме децата в Дъскот, за да се опитаме да им помогнем да се грижат за здравословен начин на живот и ако можем да предотвратим алкохолизма, наркоманията, мисля, че ще постигнем голям успех. Много е интересно, че в селото започва да се образува група от млади и енергични хора, които искат да се занимават с всякакви неща".
След като научила австралийците как да си правят сироп от бъз, днес в село Дъскот Тина Костадинова Сантош прави екзотични видове оцет, които подарява на съседи и приятели:
"Аз правя много видове оцет. Не ги продавам, за домашно ползване са. Правя оцет от всичко – от бъз, от ябълки, от круши, от сливи, от джанки, от ягоди, от череши, от дюли и ги ферментирам с различни билки и подправки. Не използвам захар, обикновено със захарта на плодовете и добавям малко мед. Някои от оцетите като престоят по 2 години се избистрят. За гъба слагам комбуча, която ги ферментира и им дава допълнителни още здравословни качества".
Светът е едно голямо село, важно е да си намериш мястото и да правиш добро, казва легендарната ни спринтьорка и настояща жителка на павликенското село Дъскот Цветанка Костадинова.
