Физик, който изследва мутациите на вируса SARS-CoV-2, твърди, че е открил доказателства за нов закон на физиката, наречен "втори закон на инфодинамиката", и че той може да означава, че живеем в симулирана вселена. Освен това той смята, че изследването предполага, че теорията за еволюцията е погрешна, тъй като мутациите не са напълно случайни.

Има много неща, които трябва да се разгледат. Първото нещо, което трябва да се каже, е, че необикновените твърдения изискват необикновени доказателства, а досега - както обяснява д-р Мелвин Вопсън в своята работа - ние изобщо не разполагаме с такива. Всъщност дори не сме близо до тях. Въпреки, това представените идеи и резултати са интригуващи и интересни, дори ако по-нататъшното проучване или проверка докаже, че са неверни, пише vesti.bg.

В последното си изследване Вопсън разглежда мутациите във вируса SARS-CoV-2 от гледна точка на информационната ентропия (термин, различен от обичайната ентропия). "Физическата ентропия на дадена система е мярка за всички възможни физически микросъстояния, съвместими с макросъстоянието", обяснява Вопсън в статията.

"Това е характеристика на неносещите информация микросъстояния в системата. Ако приемем, че системата е една и съща, и ако допуснем, че можем да създадем N информационни състояния в рамките на една и съща физическа система (например чрез записване на цифрови битове в нея), ефектът от създаването на определен брой N информационни състояния е формирането на N допълнителни информационни микросъстояния, наложени върху съществуващите физически микросъстояния. Тези допълнителни микросъстояния са състояния, носещи информация, а допълнителната ентропия, свързана с тях, се нарича ентропия на информацията", казва Вопсън.

Според Вопсън докато ентропията има тенденция да се увеличава с течение на времето, информационната ентропия има тенденция да намалява. Илюстрация на това е топлинната смърт на Вселената, при която Вселената достига състояние на топлинно равновесие. В този момент ентропията е достигнала максималната си стойност, но не и информационната ентропия.

При тази топлинна смърт (или малко преди нея) диапазонът от температури и възможни състояния в която и да е област на Вселената е много малък, което означава, че са възможни по-малко събития и може да се наслагва по-малко информация, което прави информационната ентропия по-ниска.

Макар да е интересен като начин за описание на Вселената, може ли да ни каже нещо ново или просто виждаме вторичен, но маловажен начин за описание на ентропията? Според Вопсън идеята е физичен закон, който може да управлява всичко - от генетиката до еволюцията на Вселената. "Моето изследване показва, че вторият закон на инфодинамиката изглежда е космологична необходимост. Той е универсално приложим и има огромни научни последици", пише Вопсън в The Conversation.

"Знаем, че Вселената се разширява, без да губи или да придобива топлина, което изисква общата ентропия на Вселената да е постоянна. От термодинамиката обаче знаем също, че ентропията винаги нараства. Твърдя, че това показва, че трябва да има друга ентропия - информационна ентропия - която да балансира нарастването", казва Вопсън.

Вопсън разгледа вируса SARS-CoV-2, който е мутирал по време на пандемията COVID-19. Вирусът редовно се секвенира, за да се следи как се променя, най-вече с цел разработване на нови ваксини. При разглеждане на РНК, а не на ДНК, той установява, че информационната ентропия намалява с течение на времето.

"Най-добрият пример за нещо, което претърпява редица мутации в кратък период от време, е вирусът. Пандемията ни даде идеалната тестова проба, тъй като SARS-CoV-2 мутира в толкова много варианти и наличните данни са невероятни", обяснява Вопсон в съобщение за пресата.

"Данните от COVID потвърждават втория закон на инфодинамиката и изследването открива неограничени възможности. Представете си, че разглеждате определен геном и преценявате дали дадена мутация е полезна, преди да се е случила. Това може да бъде технология, която да промени правилата на играта и да се използва в генетичните терапии, фармацевтичната индустрия, еволюционната биология и изследванията на пандемиите", споделя Вопсън.

Според Вопсън това предполага, че мутациите не са случайни, а се управляват от закон, който гласи, че информационната ентропия трябва да остане същата или да намалява с течение на времето. Ако това се потвърди, откритието би било изумително и би преобърнало начина, по който смятаме, че еволюцията работи, но Вопсън посочва подобен експеримент от 1972 г., при който се наблюдава неочаквано намаляване на генома на вирус в продължение на 74 поколения при идеални условия, което според него е в съответствие с втория закон на инфодинамиката.

"Световният консенсус е, че мутациите се случват на случаен принцип и след това естественият подбор определя дали мутацията е добра или лоша за организма", още обяснява той.

Но какво, ако има скрит процес, който задвижва тези мутации?

Всеки път, когато видим нещо, което не разбираме, го описваме като "случайно" или "хаотично", или "паранормално", но това е само нашата неспособност да го обясним.

"Ако започнем да разглеждаме генетичните мутации от детерминистична гледна точка, можем да използваме този нов физичен закон, за да предскажем мутациите - или вероятността за тях - преди да са се случили", казва Вопсън.