Фоновият шум – като разговори, които дочувате в кафенето или шумът от трафика – може да забави скоростта ни на четене, но според проучване сред руски читатели това не повлиява на начина, по който мозъкът ни разбира съдържанието на текста.

Проучването се занимава с ефектите от фоновия шум и визуалните дразнители като правописни грешки или лошото форматиране. Любопитно е, че учените от Националния изследователски университет по икономика в Русия открили, че справянето с разбъркани думи увеличава скоростта на четене, вероятно защото регистрираме процеса като по-дразнещ и искаме да приключим с четенето по-бързо.

В случай, че се чудите дали е добре да слушате подкасти или музика, докато работите, проучването има някои интересни заключения по въпроса, предава vesti.bg. Учените са изследвали са как можем да променим стила си на четене, за да компенсираме слуховите или зрителни дразнители.

„От предишни проучвания знаем, че и слуховите и зрителните дразнители имат по-скоро вредни ефекти върху плавността и разбирането при четене, въпреки някои вариации в резултатите“, пише изследователят по лингвистика Нина Здорова.

„Досега нито едно от проучванията, изследвали влиянието на шума, не го оценява в рамките на теориите за езикова обработка.“

Една от разгледаните теории за обработка на езиковите модели била тази за шумните канали, според която мозъкът ни се справя с шума, като отделя повече внимание на значението на отделните думи и по-малко на целите изречения. След това правим предположения, за да стигнем до цялостното значение и за връзките между думите.

Втората разгледана теория е „достатъчно добрият модел“ – наблюдава се когато мозъкът ни не анализира всеки един детайл от текста, а само „грабва“ минимален брой думи, с които да постигне „достатъчно добро“ разбиране. Ако можем по-малко да се фокусираме върху точния синтаксис, мозъци ни запазват част от когнитивните ни ресурси, които да се справят с шума.

За да видят как четенето се повлиява от шума, взимайки предвид тези модели, изследователите провели два експеримента: един върху със слухов шум (със 71 участници) и един върху визуални дразнители (със 70 участници). Използвали устройства за проследяване на очите за да изследват гладкостта на четенето, а след това тествали степента на разбиране на текста.

При теста за фонов шум - говор от припокриващи се подкасти, хората прекарват по-дълго време в разглеждане на ключовата част на изреченията, преди да завършат четенето си. Това допълнително време компенсира шума, което означава, че разбирането на текста не е засегнато.

Резултатите от теста за визуални дразнители – представлявал поставяне на допълнителни, кратки думи и фрази в изреченията за четене, показали, че разбирането на съдържанието остава същото, а скоростта на четене се увеличава. Това е малко озадачаващо предвид резултатите от предишни проучвания, но изследователите смятат, че хората просто са искали да завършат задачата бързо, тъй като визуалните дразнители създават голям дискомфорт.

„И в двата експеримента наблюдавахме, че по-дългото време за четене е свързано с повишаване на разбирането на неточни изречения“, пишат изследователите.

„Този резултат е предвиден от модела за „достатъчно добра обработка“и показва, че добрата семантично базирана обработка е по-бърза от синтактично базираната алгоритмична обработка.“

Що се отнася до това как фоновият шум влияе върху четенето, резултатите от това проучване съвпада с по-ранните: през повечето време не се наблюдават разлики в разбирането, въпреки че някои видове шум (като музика, която обикновено не слушаме съсредоточено) могат да ни разсейват.

При толкова много променливи за измерване по отношение на това какво се чете и какво е съпътстващото дразнение, е необходимо допълнително проучване, за да научим повече – особено когато става дума за четене на различни езици, тъй като синтаксисът се променя.

„Не можахме да потвърдим прогнозите, че шумът увеличава зависимостта от семантиката и затова са допълнителни изследвания по тази тема.“