Доста дейният, но твърде интелектуален за балканските ширини писател Виталий Москаленко сдаде посланическия пост на Украйна у нас и за Новата година се обзаведохме с атрактивно синеоко коте на име Олеся Илашчук. С този свой гениален ход президентът Володимир Зеленски за пореден път доказва, че трябва да бъде сравняван не само с великите военновременни лидери на Европа като Чърчил и де Гол, но и с колегите си в комедийния жанр Чаплин, Монти Пайтън, дори със самия Уди Алън. Защото успя да произведе толкова сполучлив пример за политическа сатира, че в НАТФИЗ трябва да го изучават поне половин век заедно със Станислав Стратиев.
Дипломираната сексоложка и семеен терапевт Олеся издава полови вибрации като Наталия Кобилкина, но в далеч по-лъскава и изискана опаковка, без затлъстелите бедра и брадавичестата, магистрална усмивка. Младата красавица не е просто човекът, който ще трябва да убеди Корнелия Нинова, Нешка Робева, Цветеслава Гълъбова и Велислава Дърева, че украинският народ има нужда от помощ срещу терористичното нападение на руските орки. Тя е тук, за да служи за метафора за цялостната ни външна политика.
За голямо съжаление, и днес България поради водената дългогодишна стратегия на интернационално дупедавство, игнорирането на българските национални интереси и слугинажа на някои български управници към вражески държави, неграмотните и продажни историци, политици и общественици, е азбучен пример за поведение на женски полов огран на полето на международните отношения. Именно по тази причина на нас не е редно да ни се изпраща посланик с тежък дипломатически багаж. Трябва ни точно сексоложка, защото сме... п*тки.
От документите на БКП и на нейното управление в продължение на почти половин век се виждат не само престъпните постановки на тази партия по националния въпрос, сляпо следващи указанията на класиците на марксизма-ленинизма на В. И. Ленин и Й. В. Сталин, но и престъпните извращения през 40-те и 50-те години на ХХ век с помощта на държавния апарат. От опита за превръщането ни в 16-а република на СССР, до доброволното предаване на македонските ни братя в ръцете на сърбоманската асимилационна машина.
И тук вината съвсем не е само на болшевиките. По нищо не се различава от тях и обожестяваният доскоро селски оратор Александър Стамболийски, заявил в уводната статия на в-к „Земеделско знаме преди 101 години: „Кой мисли за Македония? Ние не искаме Македония, ние не ще се биеме с вас за нея, не само защото сме разоръжени, но да бихме могли, пак няма да се бием. Вие да бяхте ни поднесли на тепсия самата Македония днес, ние няма да я приемем.“
От ибрикчиите в миналото, до раболепните днешни еврочиновници, владеещи единствено думичката „Йес“ на развален английски, родните дипломати умеят да въртят задниците си не само около оста им, но и да описват фигури, видимо непостижими за Албена Денкова и Максим Стависки. Кланящи се на господарите от Брюксел в един момент и в следващия, гушкащи кранчетата на газопровода на Путин и Ердоган.
Примерите за липсата на всякаква стратегия и управленски капацитет във външната ни политика само от последните години са потресаващи - неуспешните посещения в Катар, откъслечната и непоследователна политика в отношенията с бъдещия световен лидер Китай, комедийният скеч с кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, колебливите и непоследователни действия относно важни геополитически енергийни проекти като АЕЦ „Белене“...
За да стигнем до днес, когато хем подкрепяме нападнатата Украйна, хем не искаме с наши куршуми да стрелят по двойните ни освободители и братя от Мордовия и Татарстан. Държим се като недоклатени шафрантии и спешно имаме нужда от съветите на сексоложка. Благодарим ти, Володимир! И ЧНГ.