Семир почти всеки ден е в гората. Не го е страх от мечки. С тях си няма вземане-даване. Не така стоят нещата обаче с вълците. С условието, че не той се бои от хищниците. Напротив. Той е дълбоко убеден, че вълците трябва да се плашат от него. Семир е ловец, който е отстрелял до момента цифром 103 и словом сто и три вълка, пише "Телеграф".

Последният от тях повалил преди десетина дни. Семир Хаджиев от Благоевград е абсолютният номер 1 у нас в този вид лов, който не е много популярен по родните ширини заради суровите условия, в които се провежда.

Безмилостен и коварен убиец, най-ужасният хищнически звяр в средните ширини, издръжлив бегач. Всичко това са характеристики на вълка, представител на кучешкото семейство.

За авджията, който работи в едродивечово стопанство в местността Бодрост над Благоевград, обаче това не звучи страшно. За него няма някакви кой знае какви тайни при лова на този вид хищник.

Най-важното е да умееш да общуваш и обичаш природата според него. Така е закърмен от дете, когато често ходел на ловни излети със своя дядо.

Слушал внимателно неговите уроци, както и тези на старите ловци. И е категоричен, че и авджилъкът се учи цял живот. Тръпката пък никога не си отива от преследването на дивеча.

Семир познава целия Пирински край, постоянно му се обаждат хора, които са пострадали от набезите на вълци.

Преди време бил път до село Ощава, за да отърве местен фермер от четириногия звяр. Вълк убива поредна крава в района и затова е издадено разрешение от ловно-рибарското сдружение в Кресна за отстрел на хищника.

След дебнене в дъбова гора и момент на разсейване на вълка, докато се храни, Хаджиев успява да повали жертвата си и да донесе спокойствие на стопаните в Пиринско. А на себе си – убит вълк №100!

„Трудно се отстрелват вълци, те бягат от хората. Нужни са много упоритост, дебели нерви, здрави крака и, разбира се, точен мерник.

Най-голямата ми слука е по време на един от ловните излети, когато успях да поваля четири вълка“, твърди Семир Хаджиев, цитириан от "Телеграф". С този вид лов се занимават малко аваджии заради необичайно трудния начин, по който се постига резултат.

Според Семир това става с изключителна настойчивост и издръжливост при всякакви метеорологични и климатични условия ловецът да бъде там, където може да се появи вълкът.

За да се достигне до този етап, са нужни още много дълги наблюдения и проследяване на набезите и обичайните маршрути на вълчите рейдове в търсене на всякакъв вид плячка - всички видове домашни и диви животни.

Другото нещо, което ти гарантира успешен лов, е да познаваш отлично района, да се ориентираш, защото най-често вълк се преследва привечер. През деня животното си почива, крие се добре. Най-трудно се ловува вълк, понеже е предпазлив, недоверчив, усети ли човешко присъствие, веднага изчезва, има страхотен инстинкт за самосъхранение. Напук на образа си в приказките този хищник е много хитър. Понякога гладът ги кара да нападат и посред бял ден.

Тогава правят големи поразии, наскоро в една кошара в село Дебочица вълк убил 35 от 40 овце.

Това е удар за стопанина им, защото това е животът му. В някои райони тези хищници нападат и изяждат по петдесетина телета. „Някои защитават животните, но трябва да се мисли и за хората. Човек, на когото му издавят стадото, то за него животът свършва.“

Семир е категоричен, че не бива да се мерят вълците на килограми, тъй като може да са се наяли, преди да бъдат отстреляни, а това вдига теглото им с десетина килограма. За ловен трофей показателят е дължината и широчината на черепа на животното.

Семир има няколко златни медала от своите убити вълци. Но за да стигнеш до отстрелването им, минаваш пред дълъг и труден път. Необходимо е много търпение и да не се жалиш по никакъв начин. Случва се да си на пусия по 13-14 часа при минусови температури.

Не бива да мърдаш, за да не те надуши хищникът. Замръзват ти ръцете, не чувстваш тялото си, главата те стяга, далече си от семейството си. Всичко това се побеждава само с едно – с желание и любов към лова, иначе няма как да стане.

Скоро ще се открие ловът за едър дивеч, макар че Семир обича всеки вид лов по всякакъв начин – с примамване, с издебване, с причакване. „Не само успешният лов е от значение.

Преди всичко нека сме здрави и ловуваме без инциденти, при добра организация, да спазваме правилата за безопасност“, казва 44-годишният авджия от Благоевград.

11-годишният му син Мартин също вече е запален по лова, най-вероятно ще е достойна смяна на баща си. Но сам ще реши дали да става ловец, насила нищо хубаво не става, категоричен е Семир.

Но пред Укротителя на вълци, както го наричат негови колеги, има още много ловни излети и ловни трофеи. В планината най-верният му другар е ловната карабина „Браунинг“, калибър 30-06. Разчита и на останалите авджии от ловната дружинка в село Хърсово.

Защото в гората винаги е добре да не си сам, а да има кой да пази гърба ти. А след №103 следва вълк №104. Семир е готов за тази крачка.