Дълги и слаби крака, остра челюст, пищни гърди, плътни устни, извити мигли и лице, което добре е скрило истинската си възраст. Това е женският образ - манифест на времето си, който доведе до възхода на естетичната хирургия през последните около десет години.
За този период козметичните корекции престанаха да бъдат патент само за известните с пари, а станаха тривиална процедура, която си подаряваш за абитуриентския бал, рождения ден или годишнина от сватбата, за да хакнеш генетичния си код.
Но мантрата "Искам да съм вечно млада и красива" заедно със следващия я пакет от процедури се оказва не ефект, а дефект в очите на хората. Което е парадоксално, като се има предвид, че голямата цел на тези драматични трансформации е общественото одобрение.
Според проучване на социологическата агенция "Тренд" 60% от българите са против естетическата намеса, 76% са последователи на идеята, че "от естественото по-хубаво няма", а 74% споделят, че съвременните жени прекаляват с часовете в козметичните салони.
На какво тогава се дължи цялата тази мода с изкуствени носове, устни, които ще се пръснат по краищата от филъри, и гърди от деветдесетарската ера на "Плейбой", щом основният им бенефициент - масовото хорско мнение, ги смята за отблъскващи?
Да погледнем по-дълбоко на въпроса - колкото и философски да разсъждавате за живота, все в някакъв момент ще се стигне до коментари за външния ви вид, а изводите от общото мнение може да са болезнени. Особено за жените, които биологично са предразположени да оценяват значимостта си спрямо красотата.
За тях крайната оценка на външността създава комплекси, чувство за малоценност и емоционални травми, а правият нос, високите скули и силиконът в гърдите изглеждат готовото решение, макар и да се вижда, че са изкуствени.
Щом така и така външният им вид ще се обсъжда и няма какво да направят, за да го спрат, част от клиентките на пластичната хирургия предпочитат да се говори, че бюстът им е силиконов, отколкото, че са плоски като дъски. Предпочитат да слушат, че носът им е изпилен, а не крив, и нямат нищо против устните им да изглеждат все едно карат тежка инфекция, вместо съвсем да нямат устни.
Трикът на тази промяна с дефинициите е като при плацебото - чисто на психологическа основа. Докато кривият нос и малките гърди дълбаят в травмата на обидите и ниската самооценка, коментарите за козметичните интервенции спокойно могат да минат за хейт, защото в съзнанието на притежателката - те нищо не означават.
Нещо повече - те я уеднаквяват с останалите жени, които видимо са променили нещо по себе си, така че може да се скрие в тълпата, а не да се чувства различна, разбирайте - отхвърлена, заради дребните разминавания в лицевата симетрия.
Обичайните заподозрени в налагането на тази представа, естествено, са социалните мрежи.
Не може да се отрече, че те имат стабилно участие в оформянето на днешните стандарти за красота, защото гимнастиката с инжекции общо взето се опитва да постави филтър на лицето, който да носите през цялото време.
А това дойде точно от Instagram и Facebook, залели ни със снимки на 30+ и 40+ жени, които имат гладката кожа на новородено, постоянни искри в очите и плътни устни.
Но колкото и удобен виновник да са, платформите, събрали снимките, които си правим сами, не са базовият фактор, върху който се крепи истерията по пластична хирургия. Най-малкото желанието да сме възможно най-перфектната си версия - поне що се отнася до външен вид - е започнало преди тяхното изобретяване и процъфтяване.
Стимулът е, че красотата носи социални привилегии. По-красивите хора по-лесно се вписват, по-добре приети са, дава им се повече избор, въздействат на повече хора, съответно - получават по-бързо това, което искат, и някои други допълнителни бонуси.
Няма какво да си кривим душата - има пирамида за привлекателност и всички сме разположени някъде по нея, както има йерархия за много други аспекти в живота - финанси, интелект, кариера и така нататък.
Вярно е, че това, което ще ви прилича, е различно. Някои си мечтаят за половинка, която им напомня за майката/бащата, други за лелята, трети - за незабравената пубертетска фантазия, но стане ли дума за красота в конвенционалния ѝ смисъл - всеки може да оцени външния ви вид за части от секундата. И го прави по инстинктивен път.
Тогава какво да правят не особено привлекателните жени, които са наясно, че хората около тях преценяват външността им, а грозното в тях им създава комплекси, засадени още от времената на еволюцията?
Отиват в Параграф 22 - или приемат, че ще ги одумват за изкуствените им атрибути, или ще преглъщат неприятните обобщения за природните си дадености. И в двата случая ще отнасят обиди, но вторият е много по-личен. Когато обаче им се отвори възможността да въздействат на някаква група - било то в онлайн, или на живо, нормално е да се възползват от шанса да ги смятат за красиви, макар и красотата да е резултат на скалпела.
Друг е въпросът и доколко естетичните центрове разбират психологическата деликатност на козметичните интервенции и дали не гледат на жените само като на клиенти, увещавайки ги да си направят нова и нова процедура.
За моралната страна на естетичната хирургия се говори отдавна, но все още не е измислен регулатор, който да обуздае поголовното променяне на външния вид. Това е оставено върху съвестта на съответния хирург или козметик. Или по-скоро - върху съвестта на тяхното счетоводство.
Повсеместното "тунинговане" с по-пищна двойка гърди, с "патешките" устни и изтритите бръчки може и да изглежда като временна мода за някои.
Но истината е, че докато мъжете не започнат да излизат с онези "приятните" по външност жени, а масовото послание е, че оцеляват само красивите, ще продължава да има стабилна група, опитваща се да заобиколи законите на природата, макар 60% от българите да твърдят, че това не им харесва.
