Разположен в един от най-студените и ветровити малки градове на Австралия - Кума, затворът Cooma крие тъмна тайна. Не само, че е отворен отново през 1957 г. с конкретната цел за затваряне на мъже за "хомосексуални престъпления", но се смята, че е бил използван и като място за експерименти с хора с една крайна цел - изкореняване на хомосексуалността от обществото.
Според нов подкаст това е бил единственият затвор за хомосексуалисти в света. Нещо повече, сексуалните престъпници също са изпращани в Cooma, което допълнително заклеймява гей затворниците.
До ден днешен някои служители на затвора твърдят, че не са знаели истинската причина, поради която гей затворниците са изолирани там.
66-годишният Лес Стшелецки започва като служител в затвора през 1979 г. Той вярва, че затворниците са изпратени там за тяхна собствена безопасност. "Cooma беше институция за защита, за да не изпращат хомосексуалните затворници в масовите затвори", казва той. "Те бяха изложени на риск от насилие в по-големи затвори като "Лонг Бей" в Сидни."
Но друг бивш служител, Клиф Ню, твърди, че това е било по не толкова състрадателни причини. В подкаст поредицата "The Greatest Menace" той разказва, че след като затворът отново отваря врати през 1957 г., в него непрекъснато са ходели различни психолози и психиатри. Според него те са правили опити да променят ориентацията на хомосексуалистите. "Опитваха се да ги накарат на тръгнат "правилния" път... Смятаха, че могат да ги излекуват", категоричен е служителят.
По думите на Клиф Ню, който днес е на 94 години, това е и причината затворниците да са настанени в единични килии, за да ги държат под око пазачите.
Исторически документи сочат, че министърът на правосъдието на Нов Южен Уелс тогава - Редж Даунинг, е поел заслугата за създаването на затвора. През 1958 г. правителството на Нов Южен Уелс обявява разследваща комисия за "причината и лечението на хомосексуализма". В нея участват "експерти в областта на медицината, психиатрията, социалното и моралното благосъстояние", се казва в изявление.
Комисията се състои от двама религиозни преподобни, двама висши служители на наказателната система и двама академици от университета в Сидни. Министерството правосъдието на Нов Южен Уелс отказва да коментира тези твърдения, заради техния "исторически характер".
