В древни времена единственият начин за намиране на храна и други ресурси от морето като водни гъби и перли е бил да задържите дъха си и да се гмурнете към дъното – техника, известна като голо гмуркане или свободно гмуркане (фридайвинг).
Колкото по-дълго гмуркащият се може да задържи дъха си, толкова по-дълго може да остане под водата и може да събере повече неща без да му се налага да излиза за въздух. Модерната техника, обаче, е направила тази опасна професия ненужна.
В наши дни свободното гмуркане се практикува най-вече като вид спорт за демонстриране на умения и издръжливост. Но все още по света има култури, които успяват да поддържат тази традиция жива. Ама е една от тях.
ма означава „морски жени“. Това са японски свободни гмуркачки, които се изхранват от океана, събирайки водорасли, миди, морски таралежи, перли и морски охлюви, които продават на пазара. Тези жени, които не носят нищо друго, освен една препаска на слабините, се гмуркат смело до 12 метра дълбочина в студените води, задържайки дъха си понякога и до 60 секунди, съобщава Amusing Planet.
Исторически източници показват, е тази традиция е от преди най-малко 2000 години. По време на периода Хеян (794-1185 г.) ама били известни с това, че се гмуркали за морска храна и били удостоени с честта да им бъде дадена задачата да събират миди за гробниците на императорите. Жените били за предпочитане, тъй като имали допълнителен слой мазнина на тялото, който ги предпазвал от студената вода.
Традиционно ама се гмуркали, носейки само „фундоши“ (препаска) за по-лесно движение във водата и „тенуги“ (бандана) за покриване на косата. Връзвали въжета около кръстовете си, които ги свързвали с лодката. След като си свършвали работата, те дърпали въжето, за да сигнализират на хората на борда, че са готови да изплуват.
Тази традиция все още се поддържа в много крайбрежни райони на Япония, но сега ама покриват голие си тела с бели памучни дрехи. Други пък са приели модерните технологии и носят черни костюми за гмуркане и плавници.
Ама работят на няколко смени, прекарвайки общо около 2 часа на ден под водата. Между смените те стоят на плажа и се топлят на слънцето или край огън. Според местните правила за риболов те не могат да работят повече от 4 часа на ден, но в миналото те прекарвали по 6-8 часа във водата всеки ден.
Голото гмуркане, студените температури и силното налягане докато през цялото време си задържат дъха – всички тези неща са толкова изтощителни физически, че гмуркачките отслабвали с по няколко килограма по време на сезона за гмуркане само за няколко месеца. Въпреки това много от тях работели до доста напреднала възраст. Не е необичайно да видите ама на 70 и 80 години, които все още са в цветущо здраве.
Момичетата, родени в семейства на ама, започват обучение едва на няколко годинки. Усвояват уменията от техните майки и по-възрастните жени в семейството. Когато станат на 14, обикновено вече са готови да се гмуркат.Някога имало хиляди ама в Япония. Техният брой, обаче,прогресивно намалява, след като новото поколение момичета се отдръпва от професията на майките си. Според проучване от 2010 г., в цялата страна има едва 2000 ама.Повечето от тях живеят около Тоба и Шима в префектурата Мие, където има ферми за култивирани перли. Местният предприемач Макимото Кокичи и неговият бизнес с перли е основната причина за съживяването на тази умираща професия.
