На 26 май 1917 г. загива от френски снаряд бележитият военачалник подполковник Борис Дрангов, командир на 9-и пехотен Пловдивски полк. Начална кариера

Борис Дрангов е роден на 3/15 март 1872 г. в Скопие, (тогава в Османската империя), в българско семейство. През 1891 г. е приет за юнкер във Военното училище в София.

Малко известен е фактът, че през 1892 г. той е в един взвод с Гоце Делчев и родопския помак Тефиков. На изпита по стрелба, където Дрангов е безпогрешен, двамата с Делчев стрелят и по мишената на Тефиков, за да не получи слаба оценка и да не бъде откомандирован от училището. По-късно Тефиков става юзбашия на турската полиция в Драма, на 4 май 1903 г. води операцията по обкръжаване на четите в село Баница, като в боя загива Гоце Делчев.

На 10 юни 1894 г. след конфликт със строеви офицер старши портупей-юнкер Дрангов е разжалван и приведен в 3-и конен полк в Пловдив.На 11 октомври наказанието му е отменено и той продължава образованието си във Военното училище.

На 1 януари 1895 г. е произведен подпоручик и е назначен за младши офицер в 3-и конен полк в Пловдив, после е преместен в конния полк в Лом. Там се запознава с Райна Денкова Попова - дъщеря на бившия хайдутин Денко Попов, участник в Руско-турската война. Райна и Борис се женят и имат 5 деца.

По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) Дрангов напуска военната служба и заминава за Македония заедно с други офицери, където събира чета от 120 души, подвизаваща се в планината Плавица, Кратовско. На 17 август от Кюстендил той изпраща писмо на съпругата си, в което пише: В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага...

През 1904 г. е командирован в Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия, като междувременно на 3 януари 1905 г. е произведен в чин ротмистър.

През 1907 г. завършва академията с отличие и се завръща в България, за да продължи службата си в 6-и пехотен, а след това в артилерийски полк. Става ескадронен командир в 10-и конен полк в Шумен.

На 4 септември 1910 г. е произведен в чин майор и е назначен за преподавател по тактика във Военното училище в София. През този период започва да пише във военни издания, предимно в списание „Народ и армия".

Балканска война и Междусъюзническа война (1912-1913)

През Балканската война (1912-1913) е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия. При овладяването на Селиолу лично предвожда една от дружините в атака. За проявения героизъм е награден с орден „За храброст" IV степен.

През Междусъюзническата война (1913) се сражава със сърбите при връх Бубляк.

Една година след завършване на Балканските войни във Военния клуб се събира висшето офицерство, за да отбележи героичните битки. И тъй като повечето от присъстващите се надпреварват да възхваляват цар Фердинанд, главния виновник за националната катастрофа, майор Дрангов не издържа и се провиква към царя: „Не вам, и не нам се дължат славните ни победи, а на храбрия български войник." Злопаметният Фердинанд никога не му прощава това унижение.

Поради критичните си статии за военния министър генерал Иван Фичев и за инспектора на кавалерията генерал Александър Танев е даден под съд. Конкретният повод е статията „Не наливайте ново вино в стари мехове". Делото се разглежда на 18 февруари 1914 г. в Пловдивския военен съд. На 25 февруари Дрангов е оправдан, но пловдивският военен прокурор касира делото и на 12 март го представя на Главния военен съд в София.

Още на 16 април делото срещу него е подновено. Присъдата отново е оправдателна, но Дрангов изпада в немилост, повишаването му в чин умишлено се забавя и той е изпратен да служи в редица градове в провинцията.

На 19 февруари 1915 г. е произведен в чин подполковник. На 2 септември 1915 г. се сформира 11-а пехотна дивизия - наследник на Македоно-одринското опълчение. В състава на дивизията влизат 1 артилерийски и 6 пехотни полка, като подполковник Дрангов е назначен за командир на 5-и македонски полк.

Първа световна война

През Първата световна война (1915-1918) като командир на полк, съставен почти изцяло от необучени българи от Македония, Дрангов успява за кратко време да го подготви и да направи от него напълно боеспособна бойна единица. Участва в боевете при Калиманци, Кочани и Щип. На 25 ноември 1915 г. с нощна атака под неговото командване е превзето село Градец.

В същата 11-а дивизия служи като командир на бригада полковник Александър Протогеров, който пише откровено: „Мечтая за времето, когато ще служа под командването на Дрангов!"

Големите жертви, които дава офицерския състав на армията, налага през май 1916 г. да бъде създадена Школа за запасни подпоручици в неговия роден град Скопие. За началник на школата е назначен подполковник Дрангов.

В школата Дрангов се ползва с изключителен авторитет не само като боен офицер, но и благодарение на изключителното си ораторско майсторство, откритостта, чистосърдечността и личния пример, който винаги дава.

На 17 септември са произведени в чин подпоручик 876 школници. Около 20 от тях са протежета на големи началници и е разпоредено да продължат службата си из разни щабове. Подполковник Дрангов строява на плаца випускниците, като отделя настрани ония, които няма да воюват. На останалите с най-топли и човешки думи им пожелава вярна и успешна служба, да имат и късмет. Веднага след това връзкарите отиват при него и искат назначения за фронта.

На 21 септември 1916 г., след като школата е закрита, Дрангов заема длъжността началник-щаб на 1-а пехотна дивизия и близо 6 месеца е по бойните полета на Добруджа в кампанията срещу Румъния.

На 18 март 1917 г. поема командването на 9-и пехотен пловдивски полк от 2-а пехотна дивизия, отбраняващ участъка от кота 1050 до завоя на река Черна в Македония. И тук изповядва кредото: Българският войник е създаден да бие и побеждава, а не да бъде бит и мачкан! Полага изключителни грижи за войниците си. В техните очи той е кумир: „Има Дрангов – има хляб."

Гибел

На 26 май 1917 г. при артилерийски обстрел подполковник Дрангов е тежко ранен от снаряд, докато изправен в цял ръст обикаля из окопите, траншеите и блиндажите. Вечерта умира от раните си. Погребан е в двора на църквата „Свети Димитър" в Скопие, но по-късно сръбските власти преместват костите му в градското гробище Бутел в гроба на брат му Тома Дрангов. На неговото място в църквата „Св. Димитър" е погребан монахът Доситей, заслужил пред македонската църква.

Славата на Дрангов като изключително човечен командир преминава и от другата страна на фронтовата линия. Само няколко дни след гибелта му са намерени забодени върху телените заграждения съболезнователни писма от френски офицери.

Памет

В негова чест кота 1050 е преименувана на „Подполковник Дрангов". На 20 юли 1917 г. посмъртно е повишен в чин полковник.

Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката.

В чест на Борис Дрангов три български населени места носят името Дрангово. На Борис Дрангов е кръстен и Дрангов връх в Брезнишките възвишения на остров Гринуич в Антарктика.

На 31 май 2007 г. на мястото, където са били казармите на 9-ти пехотен пловдивски полк, в Пловдив е открит паметник в чест на Дрангов, дело на скулптура Атанас Карадечев. Монументът е във формата на щик, изработен от мрамор и метал с височина 9 метра.

На гроба на Борис Дрангов в Скопие редовно се провеждат възпоменания в присъствието на посланика на България в Република Македония и местни македонски българи.