На 19 март 1474 г. във Венеция за първи път в света е приет закон за охрана на авторските права на изобретенията. В него се признават „моралното право" и изключителното право авторът да използва своето изобретение в течение на определен период от време.В това време във Венеция живее и твори Леонардо да Винчи, на чието творчество човечеството дължи първообразите на съвременните танкове, скафандри, вертолети и парашути. Но великият художник и изобретател за съжаление не успява да се възползва от преимуществата на новия закон. Възможно е ученият се е боял да ги афишира от църквата, която с голямо подозрение се отнася към всяка новост.
В средните векове предшественици на авторското право са така наречените привилегии, които монарсите дават на авторите. Привилегиите като правило се разпространяват върху художествени литературни произведения. Но такава практика е много рядка: мнозина учени и хора на изкуството считат, че да заявяват права върху свои произведения е греховно и безсмислено, тъй като произведенията им не са акт на творчество, а представляват частица от божественото знание, изразена според силите им.
През 2012 г. у нас бе издадена „Илюстрована история на авторското право" от Едуард Самюълс, преподавател в Нюйоркския юридически институт. В нея се твърди, че за първи път на авторите се предоставя възможност да контролират интелектуалната и икономическата съдба на своите произведения чак през 1710 г., когато в Англия е приет закон за авторското право под наименованието „Закон за поощряване на знанието". Всъщност този закон разширява обекта, върху който се простира законът от Венеция.
През 1886 г. 10 държави приемат първия международен договор в областта на авторското право - Бернската конвенция за закрила на произведенията на литературата и изкуството. В нея днес членуват над 140 държави, вкл. и България още от 1921 г. От същата година датира и първият у нас закон за авторското право.
В правния мир авторското право представлява система от правни норми уреждащи, регулиращи и защитаващи отношенията, възникнали при или по повод създаването и използването на научни, литературни, художествени и други произведения, представляващи продукт на интелектуален труд. В тесен смисъл то е правото на автора върху произведението му.
Обектите на авторското право се определят в чл. 3 ЗАвтПСП (Закон за авторските права и сродните му права). Неговата ал. 1 съдържа легалната дефиниция на понятието обект на авторско право - това са произведения на литературата, изкуството или науката, които са резултат от творческа дейност.
Авторското право се закриля за определен срок от време. Отделните държави предвиждат различен срок на времетраене на авторското право. Обикновено се цели да се защитят интересите на най-близките поколения наследници на автора. Сроковете се колебаят между 25 и 80 години, като тенденцията е за удължаване периода на закрила.
Според чл. IV на Универсалната конвенция за авторско право „срокът на закрила на произведения, защитени по тази Конвенция, не може да бъде по-кратък от живота на автора и двадесет и пет години след неговата смърт".
Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения предвижда в чл. 7, ал. 1 минимален срок на закрила 50 години след смъртта на автора – приблизително колкото е средната продължителност на живота на две поколения наследници на автора.
У нас времетраенето на авторското право е уредено в глава шеста на ЗАвтПСП. То е съобразено с изискванията на Бернската конвенция, по която България е страна, а също и с Европейското споразумение за асоцииране. Времето, през което авторското право се закриля, се различава според това, дали авторът (напр. писател, художник и т.н.) е известен или не. В първия случай закрилата е до 70 години след смъртта на автора. Във втория случай - 70 години от първото разгласяване (напр. публикуване) на произведението.
При компютърните програми и бази данни, които са създадени в рамките на трудови правоотношения, носител на авторското право е работодателят, освен ако не е уговорено друго. Срокът започва да тече от разгласяване на произведението. Ако обаче се установи конкретният автор, прилагат се общите правила.
При филми - 70 години след смъртта на последния преживял измежду режисьора, сценариста, оператора, автора на диалога и автора на музиката, ако тя е била създадена специално за филма.
