На 11 март 1824 г. в САЩ е създадено Бюро по делата на индианците. То обаче с нищо не променя следващите срамни 190 г. от позорната история на Щатите по колонизиране на коренното индианско население и заграбване на земите му от белите заселници.Противоречията възникват още при заселване на белите емигранти на индиански територии. Но разширяващата се индустриализация прави проблемите антагонистични. Железопътните линии прорязват и разделят прерията, дърводобивът и добивът на полезни изкопаеми нарушават стереотипите в индианския бит. Все по-често възникват въоръжени кървави конфликти.
Американският президент Джеймс Монро цинично пише: „На ловците или на дивите племена им трябва много по-голяма територия за задоволяване на техните нужди, отколкото това е съвместимо с прогреса и със справедливите потребности на цивилизования живот, и затова те трябва да се подчинят на тези изисквания. Пределно ясно е, че ако индианските племена не излязат от дивото си състояние и не се цивилизоват, те ще започнат да се израждат и ще измрат."
В замяна на иззетата индианска земя правителството обещава да защити останалата у индианците земя и полезните изкопаеми. Правителствени фондове субсидират много от резервационните програми. Всичко обаче се оказва един голям сапунен мехур.
Създаденото на 11 март 1824 г. Бюро по делата на индианците (БДИ) управлява всички сфери от живота на индианците в качеството си на колониална контролираща инстанция.
САЩ в качеството си на опекун събират отчисления за ползване на индиански земи и експлоатация на техните ресурси, за да ги преведе в лични и племенни сметки, управлявани от БДИ. В продължение на няколко десетилетия приходите достигат милиардни стойности, за които липсва всякакъв отчет. Докато истинските собственици на земята и на полезните изкопаеми гладуват и изпитват нужди, корумпирани чиновници и правителствени органи изразходват техните пари.
През 1980-те години следствена комисия разпитва 600 индианци от 30 щата. Резултатите са публикувани в поредица от зашеметяващи статии. Тогава заинтересованата общественост узнава, че БДИ харчи за своята издръжка 90% от бюджета и за голяма част от разходите липсват документи.
Разследването на дейността на БДИ продължава десетилетие. Двадесет индиански племена, сред които са навахо и апачи от Белите планини, отделно предявяват обвинения за манипулации с бюджета им и разпиляване на много средства.
Някои от индианските лидери все още се надяват, че при окончателното решаване на проблема ще успеят да привлекат Конгреса, тъй като „има депутати, които проявяват повече разбиране, отколкото отговарящите за нас в министерството".
