Твърде оскъдни са биографичните данни за този мъченик. Бил българин, роден около 1761 г., но не е известно къде. Когато станал на 18 години, той бил красив и грамотен младеж, но при някаква беда се отрекъл от Христа. Но не след дълго осъзнал стореното зло, разкаял се и се отправил за Света гора. В продължение на три години прислужвал на един сакат духовен старец във великата Лавра на св. Атанасий. Понеже го гризяла съвестта за извършения грях, бил всякога скръбен и печален. Един ден, под предлог че отива в родното си място, посетил Цариград. Там си сложил червен фес на главата и обул червени обуща. В този си вид влязъл в древния храм „Св. София", обърнат на джамия и започнал да се кръсти и да прави поклони по християнски. Като видели това, мюсюлманите страшно се разгневили и го подложили на разпит. Той безстрашно им изповядал, че е християнин и затова се моли и покланя на своя Бог Иисус Христос. Тогава тe всячески се опитвали да го разколебаят във вярата му, но не успели. Ядосани, те го обезглавили в двора на поменатата джамия. Това станало на 5 март 1784 г. Наскоро светогорци му съставили житие.
Българската православна църква тачи паметта на този свети мъченик на 5 март.