Ценни минерали на Луната дошли от Земята

Минерали, намерени в кратери на Луната, може и да са останки от астероиди, които са се разбили на повърхността й, а не част от лунните скали, извадени на повърхността от тези сблъсъци, предполага проучване, публикувано в неделя.
Експертите смятат отдавна, че метеоритите "чисто и просто се изпаряват", когато се сблъскат с небесно тяло като Луната.
Но работата, публикувана в British Journal Nature Geoscience може да ги принуди да преразгледат състава на естествения спътник на Земята.
Два сравнително редки минерала, единият хризолит, а другият шпинел са открити в много лунни кратери, но на практика не съществуват на други места на повърхността. Тогава логично присъствието им се приписва на сблъсък на астероиди, които биха довели до изваждане на материал от вътрешността на Луната.
Минералите са общи компоненти на астероиди и метеорити и са открити в сърцето на кратерите Коперник, Тихо и Теофилус, които са с около сто километра в диаметър.
Китайски и американски учени направиха компютърна симулация на образуването на такива кратери. Според техните изчисления, ако астероид падне на Луната със скорост по-ниска от 12 километра в секунда, би се деформирал и разбил и от удара, но не би се изпарил.
С други думи, можем да открием следите им.
Около една четвърт от лунните сблъсъци са при по-ниски скорости.
"Ние стигаме до извода, че някои от необичайните минерали, наблюдавани в централните върхове на много кратери на Луната, може да са с външен произход и не може да произлизат от Луната", пишат изследователите.
Според един от авторите това ще разреши загадката, поставена при предишни изследвания, които са показали, че кратерите като Коперник нямат достатъчен размер, за да са извадили материал от недрата на Луната.
Дори възниква хипотезата, че минералите са стигнали до луната, след като са били откъснати при удар на астероид.
В действителност от няколко милиарда години, астероидни сблъсъци на Земята биха могли да прехвърлят отломките върху Луната.
На Земята тези два минерала са източник на скъпоценни камъни.




















British Journal Nature Geoscience

Станете почитател на Класа