Всичко започна по план: в 19:30 ч. на умопомрачаващата като размер и дизайн сцена се качиха момчетата от D2, които имаха нелеката задача да подгреят публиката за не кой да е, а за една от най-значимите групи в музиката изобщо. D2 се справиха повече от добре с начинанието и едва ли оставиха някой все още недоволен от избора именно те да открият вечерта. Концертът им започна с хита "100 години" и продължи с добре познатите "Cherry Tree", "Тук и сега", като музикантите представиха и няколко чисто нови парчета. Дидо, който е изключителен вокалист и фронтмен, сподели, че групата никога не е свирила пред такава огромна тълпа, но не личеше това да ги притеснява особено. D2 забиха доста солидно и като свирене и като присъствие на сцената, а кулминацията на 40-минутното им шоу беше в неговия край, когато изсвириха може би най-големия си хит "Не мога да спра да те обичам". Като гост вокал се изяви Ники от Торнадо, който след леко колебливо начало ни отвя с кристално чистите си височини, а публиката взе дейно участие на припева.
Малко преди 20:30 ч. на големите екрани от двете страни на сцената се появи надпис "25 minutes to showtime" и действително, концертът на BON JOVI започна точно в 20:50 ч. с "That's What the Water Made Me" от последния албум на групата. Най-после тези 50 хиляди, изпълнили до максимум националния стадион, дочакаха да видят любимците си на живо в София. Хората се бяха стекли от цялата страна, чуждестранните гости също не бяха никак малко, имайки предвид, че София е единствената дата на Балканите в турнето на BON JOVI. Впечатляваща е твърде слаба дума за описание на сцената. Най-общо казано сцената представляваше предницата американски автомобил от преди около 30 години (какъвто юбилей има групата през 2013-а), но в гигантски мащаб, разбира се. Светлинното шоу и визуализациите бяха умопомрачителни, а звукът бе просто перфектен. Няма как да очакваме нещо различно от група от този калибър все пак. Последваха осемдесетарските класики "You Give Love a Bad Name" и "Born To Be My Baby", който значително повишиха градуса на настроението и публиката започна да взима все по-дейно участие в шоуто. Не е за вярване с каква лекота BON JOVI те омагьосват! На моменти осъзнаваш, че всъщност много би искал да пееш и да подскачаш, но се улавяш застинал на място, втренчен невярващо към случващото се на сцената. Класата на BON JOVI просто е респектираща. Всички епитети, които могат да се използват по отношение на музикалното майсторство на групата, биха звучали като клише, за това пропускаме тази част. Jon Bon Jovi. Господи, какъв фронтмен! Изключително трудно е да отместиш погледа си от него. Обсебващата му харизма неслучайно е една от съставките на меко казано гигантския успех на групата. Jon е на 51 г. и действително, не пее както когато е бил на 31 (периода "Keep the Faith"), но лъчезарното му излъчване компенсира пренебрежимите неточности. Очевидно контактът с българската публика му достави огромно удоволствие и непринудената му широка усмивка бе доказателство за това. Останалите от групата също много се забавляваха, като най-активен беше клавирният виртуоз David Bryan. Което не би било така, ако в София с BON JOVI беше дошъл Richie Sambora. За съжаление неговото отсъствие се усещаше. Колкото и добри китаристи и беквокалисти да са Phil X и Bobby Bandiera, не са в състояние дори да доближат класата на оригинала. И двамата се представиха великолепно, но беше очевидно, че са на гости, докато Richie би бил като вкъщи. Така или иначе, пожелаваме му скорошно решаване на каквито проблеми са го налегнали и очакваме и него следващия път.
Концертът продължи с някои по-нови песни, като беше явно, че ентусиазмът на публиката леко спадна. Това продължи само до началния бас на "Keep the Faith", когато целият стадион избухна. Музикантите изсвириха удължена версия на песента, като вмъкнаха част от "Sympathy for the Devil" на THE ROLLING STONES, a в края на изпълнението David, Phil и Bobby направиха виртуозни сола. За следващите няколко песни Jon взе акустичната си китара и се премести на малка сцена, изнесена навътре в публиката. Особено впечатляващо беше изпълнението на "I'll Be There for You", когато стадионът бе озарен от светлините на хиляди мобилни телефони (да, хората вече не палят запалките си по време на баладите…), а Jon наметна на гърба си българския трибагреник. Последвалата "Bed of Roses" бе меко казано епична и всъщност се оказа последната, която Jon успя да изпее на познатото високо ниво. Още на следващата "Who Says You Can't Go Home" по време на припева той се обърна към музикантите зад себе се, каза им нещо и те подхванаха вокалите до края на песента. "In These Arms" бе изпята от David Bryan, докато Jon слезе зад сцената, явно опитвайки се да намери решение на проблема. Все пак той отново се появи за "Livin' on a Prayer", чието изпълнение можем да наречем компромисно, предвид обстоятелствата, Очевидно бе, че Jon се мъчи. Огромното разочарование беше изписано на лицето му и му беше невъзможно да го прикрие. След края на песента той обяви, че гласът му просто е изчезнал, вероятно поради някаква алергична реакция, и че за него е невъзможно да продължи концерта. Със сигурност на него тази ситуация му бе много по-неприятна, от колкото на публиката, която прояви разбиране и аплодира мощно любимците си. Все пак концертът завърши с една последна "Wanted Dead or Alive". Нямаше поклон пред публиката, нямаше бис. Явно Jon прие ситуацията изключително тежко и побърза да се прибере зад сцената без повече обяснения и оправдания, което му прави чест, разбира се.
Въпреки ненадейния си край, BON JOVI изнесоха смазващо шоу, което дълго ще се помни. Положителните емоции тотално удавиха последните няколко минути и неприятната ситуация, останаха само незабравимите моменти. Надяваме се, че страхотната българска публика няма как да е оставила музикантите безразлични и те ще ни се реваншират съвсем скоро, защо не и с Richie Sambora на борда. Ето и пълният сетлист от концерта на BON JOVI в София:
01. That's What the Water Made Me
02. You Give Love a Bad Name
03. Born To Be My Baby
04. Raise Your Hands
05. Lost Highway
06. Captain Crash & the Beauty Queen from Mars
07. It's my Life
08. Because We Can
09. What About Now
10. We Got It Going On
11. Keep the Faith / Sympathy for the Devil (THE ROLLING STONES cover)
12. When We Were Beautiful
13. I'll Be There for You
14. Bed of Roses
15. Runaway
16. We Weren't Born To Follow
17. Who Says You Can't Go Home 18. In These Arms 19. Livin' on a Prayer 20. Wanted Dead or Alive
katehizis
