Словенското лявоцентристко правителство не успя в неделя да постигне споразумение с консервативната опозиция за конституционните реформи, необходими за оздравяване на публичните финанси, по-специално в банковия сектор, като по този начин Словения не може да прибегне до използване на спешни помощи от Европейския съюз /ЕС/ и Международния валутен фонд /МВФ/.

В неделя вечерта, след среща с лидерите на всички партии, представени в парламента, министър-председателят Аленка Братушек каза на пресконференция, че не е могла да постигне споразумение с основната опозиционна партия - Демократическата партия (СДП) на бившия премиер Янез Янша.

В резултат на това, "в съответствие с искане от страна на опозицията", тя обяви "отлагане" на дебатите, насрочени за понеделник и вторник в парламента относно ограничаването на правилата за допитване до народа и приемане на "златно бюджетно правило" , ограничаващо бюджетните разходи.

Ако изглежда има възможност за постигане на консенсус по ограничаването на референдумите по финансови и бюджетни въпроси, които в миналото блокираха много реформи, включително пенсионната, разликите около "златното бюджетно правило" не могат да бъдат преодолени, каза тя.

Янез Янша иска да се закове в конституцията връщане към балансирания бюджет през 2015 г., което лявоцентристкото правителство счита, "напълно нереалистично" и посочва годината 2017. Аленка Братушек призова опозицията да преразгледа позицията си, ако тя наистина иска да покаже, че е "водена от националния интерес".

Всяка конституционна реформа изисква парламентарно мнозинство от две трети, което не може да бъде постигнато без подкрепата на партията на Янез Янша.
Братушек, която стана премиер през март, след като правителството на Янез Янша бе свалено с вот на недоверие, трябва да представи до 9 май на Европейската комисия план и график за оздравяване на бюджета, реформиране на банковата система на страната , чиито най-големи банки са публични, и рестарт на икономическото възстановяване, за да излезе Словения от рецесията, в която влезе през 2011 година.

Банковият сектор - наводнен от лошите кредити в размер на 7 милиарда евро / 20% от брутния вътрешен продукт/, според МВФ - е проблем номер едно в Словения. Правителството планира да пренасочи част от лошите кредити на държавните банки към структура, наречена "лоша банка".

През 2012 г. словенският държавен дефицит бе в размер 3,7% от БВП, а сега правителството очаква 5% дефицит за 2013 година.

Но общият дълг на страната, въпреки, че расте бързо, остава далеч под средното ниво за ЕС. Той е в размер на 54,1% от БВП през 2012 г., според Евростат, срещу 90,6% за еврозоната.
За да се стабилизира бюджетът, планът за действие предвижда нови съкращения на заплатите в обществения сектор, увеличаване на данъка върху добавената стойност (ДДС) или създаването на "данък криза", който временно ще засегне всички граждани.

Едно или две публични дружества трябва да се приватизират, включително банка, до края на годината.

Въпреки, че спекулациите срещу страната, която бе част от бивша Югославия с два милиона население и член на еврозоната, се засилиха след спасяването на Кипър, положението на двете страни се различава значително. В Словения банковият сектор е 130% от БВП, докато кипърският банковия сектор представлява 800% от БВП на острова.



















АФП