Ако изборите за Народно събрание бяха на 25 април 2013 г., сигурни участници в следващия състав на парламента щяха да са ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака". Това сочат резултатите от национално представително проучване на НЦИОМ, цитирано от Агенция „Фокус”.

Движение „България на гражданите“ остава най-близо до групата на партиите, които със сигурност попадат в новия парламент, въпреки известния спад в електоралната подкрепа за тази формация.

На този етап от кампанията е несериозно да се твърди, че партиите, които са в граничната зона (между 2 и 4%), нямат своите шансове да се борят за място в бъдещия парламент. Както и при предишното априлско изследване на НЦИОМ, такива партии са КП ДСБ-БДФ, НФСБ, РЗС, ВМРО и Коалиция „Център-Свобода и достойнство“. Още повече, че при кампания като настоящата, изпълнена с обрати, е трудно да се прецени коя от по-малките партии може да се окаже в печеливша електорална ситуация.

Освен, че кампанията още не е приключила, изследванията не могат да измерят реалните тенденции в поведението на две важни за крайния резултат от изборите групи от избиратели: тези, които заявяват, че са склонни да продават гласа си и онези, които признават, че ще променят вота си в последния момент, за да гласуват за евентуалния победител.

Въпреки събитията, след доклада на Прокуратурата няма съществена разлика в дяловете на електоралната подкрепа за двете основни политически партии - ГЕРБ и БСП. Това означава, че избирателите на тези партии, независимо от публичните дебати и тълкувания на случващото се, по-скоро стоят зад своите ръководства.

Няма промяна в подреждането на първите пет формации, както и не се регистрира значима промяна в разликата между електоралната тежест на първите две формации – ГЕРБ и БСП. Към 25 април тя възлиза на 5,9%.

Данните показват, че както сред гласувалите за ГЕРБ, така и сред избирателите на БСП от 2009 г, намалява готовността да повторят вота си за своята партия. Това означава, че от началото на кампанията не укрепват ядрата от избиратели на тези две партии. ГЕРБ продължава да има по-голям резерв от БСП, когато става дума за привличане на вота на разколебани бивши избиратели.

Данните от настоящото изследване показват, че между 1/5 и 1/4 от избирателите не са решили още за кого да гласуват и дали да гласуват. Един от ефектите на негативната кампания е ръст в дела на колебаещите се българи. Ако сравним настоящата ситуация със ситуацията преди парламентарните избори през 2009 година, е видно, че днес колебаещите се са значително по-висок дял (през 2009 г. те са били 15%, днес са 22%).

Най-често сред колебаещите се как да гласуват на 12 май българи има млади хора на възраст 18-29 години, високообразовани респонденти, както и жители на областните градове и на столицата.