В първата част от нашия импровизиран предизборен дебат читателите ни получиха обещание за по-високи доходи в следващите 3-4 години от лидера на "Атака" Волен Сидеров.

В настоящото интервю с лидера на ДСБ Иван Костов ще разберете какво смята да направи дясната формация, ако спечели доверието на избирателите на изборите.

- Г-н Костов, къде смятате, че ще се позиционирате в следващия парламент и целите ли се в министерски постове?

- Прогнозата е за много шарен парламент, в който няма да има ясно изразена политическа алтернатива за определена партия или лидера да управлява страната. Нашата амбиция е да бъдем в Народното събрание, защото притежаваме комплекс от доказани с годините качества. Това е способност да изведем страната от криза. Ситуацията в България е изключително тежка и изисква, ако не се намери решение, парламентът да се опита да намери решение за излизане от кризата по модерен европейски начин.

- Какви според Вас са трите най-важни приоритета пред бъдещото ново правителство в икономическата и финансова сфера? А в социалната?

- Хората се загубиха доходите си и работата си заради стесняващия се вътрешен потребителски пазар. Това се случи заради злоупотребата с господстващо положение, контрабандния внос и сивата икономика. В тези сфери сме предвидили сериозни политически мерки за справяне с тези проблеми. Този анализ никой не го оспорвал досега по време на нашата изборна кампания. Той се счита за най-компетентният начин да се постави диагноза на положението.

- Някои партии обещават високи доходи и работни места. Доколко е постижимо това и в какви размери може да се случи това?

 - Ние не обещаваме доходи, ние обещаваме решение на проблемите. Има тежко надбягване по популистката писта. Истината е, че нито един политик не е в състояние да създаде работни места, защото не разполага с инвестиционни възможности. Не е в състояние да даде доходи, защото разполага само с парите на данъкоплатеца. Ако има верни решения, които ще премахнат проблемите, които пречат на българската икономика да се развива, доходите много бързо могат да пораснат. България стигна до тук поради много лошо управление в продължение на поне на 12 години.

- Заговори се за покачване на дефицита, с цел да се стимулира икономиката.

- Какво като се позволи да се увеличи един дефицит? Това е като при едно семейство. То ще се позволи да харчи и колкото повече харчи, толкова повече дългове ще прави и ще ги остави на децата си.

- Има ли опасност за събираемостта на приходите в бюджета и от актуализацията му?

- Това е спекула, бюджетът се изпълнява нормално. Няма да бъдат оставени някакви кошмари, има кошмари разбира се, но те не са в бюджета.

- Какво предвиждате в сферата на здравеопазването?

- Основният проблем е, че не беше довършена реформата в системата и не беше обхванато водещото здравеопазване. Последните три правителства демонтираха част от извършените реформи, което обърна пирамидата на заплатите на лекарите. Доболничните медици получават на много места повече пари, отколкото тези в болничната помощ. А всъщност болничната помощ е сериозната интервенция, която носи здраве на хората и възстановява трудоспособността.

Това е голямото злото, а другите неща идват от недостатъците в системата, в голяма степен предизвикани и от управлението, което разруши солидарната система. Здравеопазването се крепи на солидарни вноски. Ако не внасяш солидарно, няма как системата да бъде стабилна.

От друга страна, като не внасяш и получаваш услуги, всъщност крадеш от тези, които са се осигурили. Това е вследствие на една крайно порочна политика, която демотивира хората да внасят осигуровките си. Правителството осигурява децата на минимална здравоноосигурителна вноска от 3%, а иска фирмите да осигуряват работниците на 8%.

Всъщност двете възрастови групи, които ползват най-много медицински услуги, са децата и пенсионерите. Така система се натоварва, без да се плаща и се ползват парите на другите, които не ползват толкова често системата. Така държавата се държи несолидарно по отношение на задълженията си.

Ние бяхме свидетели тази и миналата година как ГЕРБ направи законодателни промени, които национализираха наши здравни вноски на стойност 1,5 млрд. лева, което не се е случвало след 90-те. Такава национализация на вноски и харченето им за бюджетни цели и харченето им все едно са данъчни приходи е абсолютно недопустимо.

- Какви са приоритетите ви в образованието?

- Първият е поставяне на ученика, покрил държавните образователни изисквания, в центъра на системата. Не училището, не учителят, не учителят и ученикът, не ученикът като такъв, а ученикът, който е в състояние да покрие общообразователните изисквания през обективен изпит – матура. Това, ако се направи, ще означава, че училището ще предприеме един друг вид политика по отношение на самата си организация, финансиране, изграждане на насърчителни системи.

Вторият ключов въпрос е сигурността в училище. Полицията е абдикирала от охраната на децата, което абсурд в една нормална държава. Първата грижа на полицията трябва да бъдат децата и предпазването им от криминални деяния, както и да не бъдат жертва на такива деяния. Полицията не възпрепятства разпространението на дрога, допуска насилие в училищата. Поради това много училища сами наемат охранители, което е изключително красноречив атестат докъде е абдикирала държавата.

Третото е поставяне на правилни цели пред обучението. Правилна цел означава, че на определена възраст, покривайки определени общообразователни изисквания, младият човек да може да избере къде да учи средно образование – дали да се насочи към гимназия или професионално образование. Да е в състояние да избере професията си, а не да следва амбициите на родителите си.

Разбира се, винаги се получава смесица, но все пак младият човек трябва да участва, защото има много хора с пропилян живот заради неосъществен личен избор. Когато зрелостниците завършват, трябва да могат да носят отговорност за решенията си, да могат да целеполагат, да преследват целите си и да ги постигат. Иначе те не могат да бъдат конкурентни в европейската среда, където има свободен конкурентен пазар. В противен случай за тях ще остават лошо платената работа и длъжности или пък ще останат на улицата.

Това не е свързано само с наливане на знания. Това означава работа в екип, създаване на спортен дух. Все неща, които българското училище няма. И накрая цялата система трябва да се промени. Парите не трябва да следват ученика, а успелия ученик. Това ще стимулира учителите да натрупват квалификация, да се борят за платените работни места в образованието, а не да остават в училищата, които се превръщат в нещо като обществени занимални, развлекателни заведения.

 - В този смисъл трябва ли да се подкрепят в по-голяма степен по-печелившите специалности в университетите?

 - И в момента е ясно, че ако се занимаваш с информационни технологии, ще започнеш с 1500 – 2000 лева заплата. Ако учиш психология, политология, социология ще вземаш 300. Сам си избирай къде ще отидеш! Пазарът постепенно ще ориентира хората към тези места, където са парите. Няма нужда от специални мерки.

- Как ще коментирате най-болезнената тема за българите – цената на тока? Как ще коментирате твърдението на шефа на ДКЕВР, че заради либерализацията на енергийния пазар ще доведе до поскъпване на тока?

 - Ако има либерализация, няма да има скок на цените на тока. При либерализацията на пазара ще продават ток тези централи, които да могат да работят при конкурентни условия, т.е. на ниски цени. Тези, които не могат да предложат ниски цени, ще фалират. Там ще трябва да се затварят мощности или със сигурност да се преустройват, да се продават генераторите. Тази жена не знам дали въобще знае какво прави там, същото важи и за предишния шеф на ДКЕВР.

Госпожа Харитонова, преди да каже, че ще вдига цените, трябва да каже защо българинът трябва да плаща за 12 000 мегавата инсталирана мощност и да я поддържа като работеща, като резервна и като студена. При положение, че потреблението в момента е 3000 и достига максимум до 6500 мегавата. Резервната мощност е в рамките на тези до 6500 – 7000, и останалото до 12 000 мегавата е студен резерв. Да обясни защо това трябва да се прави и защо всеки от студените резерви има цена, по която му се плаща. Защо всичко това е натоварено върху цените. Нямам никакво доверие на тази комисия и то от много години.

В тази сфера има много клишета и много митове, разпространени от тези, които са извършили това нещо, като например тези 12 000 мегавата при тази консумация. Тези, които искаха да построят още 2000 мегавата, т.е. "Белене". Мариците са 600 мегават от 12 000-те мегавата, те са 2% от цената на тока. Заради "Белене" НЕК задлъжня с 1, 800 млрд. Лева. В момента компанията е подсъдим и се намира в положение на най-тежко злоупотребяващия с господстващо положение монопол. Това истинската причина за високата цена на тока

- Как ще отговорите на очакванията на протестиращите. Все пак предсрочните парламентарни избори са плод на техните действия? Ако се стигне до нови избори след 12 май, могат ли протестиращите да бъдат евентуален коалиционен партньор?

- Може да се поведе война срещу монополите, ние сме започнали да го говорим много преди протестиращите. Може да се предпази пазара от срив заради нелоялната конкуренция и да се възстановят по този начин доходите и работните места.

Не може да се гори европейското знаме, не може да се иска национализация, не може да се управляват от улицата държавните институции, които са облечени с доверието на хората . Не може да се допусне анархо-комунизъм в България и не може да се допусне да ни се дава Путин за пример. Ако щат и 1 млн. души да излязат на улицата и да го говорят, макар че те не бяха толкова и чак толкова луди в България няма.

- Как ще гарантирате, че вашата партия няма да купува гласове?

- Към нас никога не е имало и подозрение, че сме купили и един глас. Ще гарантирам със своята почтеност в политиката, с цялото си отвращение, което изпитвам пред купените и контролираните гласове, защото съзнавам, че това убива българската ви демокрацията?

- Читателите на iNews често задават въпроса дали и кога ще отпадне ДДС-то за книгите. Вие бихте ли подкрепили ли идеята за по-ниско ДДС за книгите?

- Според мен това е архаична идея – книгите са в интернет. Има много мощни пиратски партии, които са качили огромен обем информация в интернет и може да се намери всякаква литература. Аз вярвам в дигиталните технологии и в абсолютно свободния достъп до цялото световно културно наследство.

Намаляването на ДДС е начин да се подпомогнат издателите. Книгите си отиват заедно с вестниците. Може би ще останат някои лъскави списания с рекламни материали.

Според мен облекчение трябва да има при лекарствата. Книгата може да я качиш в интернет, да я намериш там, ама лекарства как ще намериш в интернет. В интернет хляб и лекарства не дават.

Това обуславя мизерията на голяма група хора, които не могат да се лекуват. Намалението на ДДС върху медикаментите трябва да бъде съпроводено с много силно противодействие на монополизацията на този пазар. В противен случай ще намалим ДДС, но цената на медикаментите няма да падне. Всичко ще отиде за увеличение на печалбата на монополистите.

Нашият лекарствен пазар е силно монополизиран до кошмарно положение. Той е пробит отвсякъде, особено през Здравната каса и доставката на медикаменти за болниците. Това означава, че там се купуват лекарства, без да се следи ефектът върху лечението, няма база данни, не се знае колко медикаменти са закупени, независимо колко са скъпи, при кого отиват. Трябва да има истинска силна намеса на държавата, за да се противодейства.

Начинът, по който се регулират силно уязвимите от монополите сектори, които са и жизненоважни за хората, е да има мощен контрол от страна на регулаторните органи. Те трябва да имат правата да санкционират тежко. Такива органи нямаме у нас, бяха създадени подобни, с идеята, че ще действат по този начин в сферата на енергетиката, потребителите , на телекомуникациите. Те обаче не проработиха.