Германските градове молят правителството да им помогне финансово, за да се справят с масовия наплив на бедни български и румънски имигранти.

Откакто Румъния и България бяха приети през 2007 г. в Европейския съюз, Германия стана предпочитаната дестинация за новопристигащите заради солидната си икономика.
За пет години броят на имигрантите от двете страни нарасна тройно и в края на 2012 г. достигна 330 000 души.
Изправена пред сериозен недостиг на работна ръка заради ниската раждаемост, Германия е отворена за емиграцията, но в същото време се страхува от приток на бедни и неквалифицирани хора.
Германия се хвали, че приема все повече дипломирани младежи от изпадналите в криза страни от Южна Европа (Гърция, Испания, Португалия). След поляците българите и румънците са сред най-големите емигрантски общности през последните години.
Те все още имат ограничен достъп до пазара на труда и нямат право на почти никакви социални придобивки. Това обаче може да се промени след 1 януари 2014 г., ако България и Румъния се присъединят, както е предвидено, към Шенгенското пространство.
Опасявайки се от още по-масиран наплив и от неговите социални и финансови последици, Германия заплаши, че ще използва правото си на вето.
Неотдавна много градове, сред които и най-бедните като Манхайм, Дортмунд и Дуисбург биха тревога. Тези управлявани от левицата общини настояват за помощ от федералната държава, за да се справят с "имиграцията на бедността".
Зигмар Габриел, председател на Социалдемократическата партия, дори се обяви за създаването на помощен "фонд" за засегнатите градове и обвини правителството, че проявява нехайство по този въпрос.
В разположения в сърцето на залязващия индустриален басейн Рур Дуисбург са се настанили 6176 българи и румънци срещу 3800 18 месеца преди това.
Градът с близо 500 000 жители загуби една четвърт от населението си след 1960 г. Безработицата достига 15% - два пъти по-висока от националното равнище. Градът има колосален дълг от 2,2 милиарда евро. В Дуисбург, където живеят германци, турци, поляци и руско говорещи емигранти, една трета от жителите имат чужд корен, обяснява Марио Терзич от службата за интеграция на кметството. Новите емигранти са настанени главно в Хохфелд, квартал със стари сгради с празни зле поддържани жилища, но давани под наем на високи цени. Населението трудно ги приема.
Михаел Вилхалдт, ръководител на асоциацията "Отворен квартал" се оплаква от неудобствата, свързани според него с новите емигранти.
От 15 г. той живее в този квартал "със сгради с красиви и добре запазени фасади", което по думите му не се случва често в Рур, и се опасява Хохфелд да не се превърне в германска Лампедуза – по името на италианския средиземноморски остров, където се тъпчат африканските емигранти с надеждата да получат разрешение за престой.
Общината вижда в новите емигранти шанс предвид демографския срив. Младите са с възможности и способности, аргументира се Терзич. Знаем, че след 3, 5 или 10 г. инвестицията (в интегрирането им) ще се възвърне дори двойно и тройно, добавя той. Неговият оптимизъм обаче не се споделя от Едуар Пузич, социален работник от асоциацията ZOF, наета от общината през 2009 г. да се грижи за новото население.
Тези хора винаги са живели при трудни условия дори и в своите страни. Те са с ниска квалификация и трудно се интегрират, заявява откровено той
Според Михаел Вилхардт проблемът е преди всичко в квалификацията.
Предишните емигрантски вълни отговаряха на нуждата от ниско квалифицирана работна ръка, но в нашето общество вече няма работа за хора без квалификация, изтъква той.
Доклад на германски експерти по темата показва обаче, че 22% от хората, пристигащи от тези страни са "високо квалифицирани" и 46% "квалифицирани", често от професии в които Германия има нужда от работна ръка.
Ако българите и румънците влязат в Шенгенското пространство през януари, те ще могат да получават помощ за общински жилища, което ще е допълнително бреме за Дуисбург от 15 милиона евро на година, които градът не може да посрещне без финансова помощ, изтъква Терзич.

















АФП