Приблизително един от всеки десетима българи би гласувал срещу заплащане, сочат резултатите от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи, проведено от Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).

За сравнение, в началото на кампанията за парламентарните избори през 2009 г. 9,5% от имащите право на глас българи са заявявали, че биха гласували срещу заплащане, се казва в изследването.

Преди вота на 12 май 89% от гражданите са категорични, че при никакви обстоятелства не биха взели пари за гласа си, докато 11% обратното.

Близо 5% от гласоподавателите посочват, че биха продали гласа си на всеки, който им плати. В тази група попадат предимно роми, хора с ниско образование и такива, които не не биха гласували, ако не получат заплащане за това. Останалите 6,6% от готовите да продават гласа си твърдят, че биха взели пари само от партията, на която симпатизират. Не се отчита зависимост между стандарта на живот на интервюираните и декларираната от тях готовност да гласуват срещу заплащане, отбелязват от НЦИОМ.

Търговията с гласове е престъпление

71% от участниците в разследването посочват, че биха подали сигнал, ако станат свидетели на нарушения на изборите. Такава позиция се среща по-често сред високообразованите респонденти, хората със стандарт на живот около и над средния и жителите на градовете областни центрове.

29% от интервюираните не биха сигнализирали, ако станат свидетели на нарушения в изборния ден. Това са предимно нискообразованите, бедните, представителите на етническите малцинства и жителите на малките градове и селата. Именно в тези групи най-често се срещат хора, готови да гласуват срещу заплащане.