Не може да се хвърли вината върху пенсионерите за намаляването на фискалния резерв.

Причините за намаляването му са следните - кризата, която удари икономиката и срина приходите. От икономика, която генерираше излишъци, изведнъж се оказа, че приходите падат силно и минахме на дефицит.

Другата причина, за която вече си носим отговорност и по-конкретно я носят политиците от последните няколко правителства, това са многото нереформирани сектори, които изяждат повече пари от необходимото на базата на резултатите, които се постигат. Става дума за сектори, които не позволяват да се оптимизират разходи и с които да се отговори на по-малкото приходи.

Да вземем например пенсионната система, където имаше доста дупки и продължава да има възможност за ранно пенсиониране. Става дума за хора, които наистина цял живот са внасяли пари, стигнали са до определената от закона възраст и са се пенсионирали. Но когато заедно с тях се пенсионира някой на 45 или 50 години, защото има вратичка в закона, и двамата са в тежест на пенсионната система. Единият обаче е допринесъл много повече, докато другият може да се възползва от различните вратички в закона, които му дават това право.

Като прибавим прахосничеството в администрацията, здравеопазването или която и да е друга по-усложнена система да вземете, стават ясни причините, поради които администрацията не е достатъчно гъвкава да реагира на кризата. Сривът на приходите не беше посрещнат с адекватни мерки в разходната част, което на практика ни изправи пред 3-4 години на постоянни дефицити. Сега вече бюджетът е почти балансиран, но фискалният резерв е повече от наполовина намален.

Намаляването на приходите беше очевидно. Разходите не отговориха на този срив като хората, а и продължава да има доста прахосничество. Ние харчим пари, за да постигнем цели, но много изследвания показват, че можем да постигнем същите цели с едва ли не наполовина средства, които харчим. Това обаче изисква и реформи. /БГНЕС

-------------------