Хора, лозунги, тъга. Жажда за промяна, яростна тълпа. Но отсреща – мащехата зла, апатична и безмълвна, с приведена глава. Така навярно звучи безглаголното описание на пословичната "Българската пролет" – един нехарактерен за родината период от време, на който мнозина младежи залагат най-скъпото – своето бъдеще.
Едва ли би прозвучало стъписващо, ако някой, някога констатира, че българската младеж е нещастна и недоволна от своята държава, превърнала се в образ, наподобяващ мащеха. Едва ли би било изненада, ако същият отбележи, че младите в страната нямат достатъчно на брой възможности за развитие. Нищо от споменатото не е новост и навярно не би впечатлило никого. Но именно тук се крие проблемът.
Един от кумирите на младото поколение – милиардерът Марк Зукърбърг, чието име се превърна в синоним на успеха благодарение на социалната мрежа Фейсбук, днес призова конгресмените във Вашингтон да започнат да изтеглят към Щатите мозъци, "независимо къде са родени". Неговото изказване имаше няколко акцента. Но може би най-важните от тях бяха следните – подкрепа за добрите учители, засилено изучаване на науки, технологии, инженерни специалности и математика и привличане на млади чуждестранни таланти.
България е малка и бедна страна, дом на наистина малко население. Но тя има много на брой, при това разнообразни, таланти, които се чувстват неудобно в нейните предели. Би било нелепо да твърдим, че призивът на Зукърбърг е фокусиран конкретно върху тях. Няма две мнения. Но на фона на българската действителност той звучи тревожно.
Десетки хиляди млади българи към момента се образоват в чужбина. Очаква се едва една шепа от тях да се завърнат да работят у дома. Но вината никак не е тяхна.
България не разбира времето, в което живее. Властта в София е навела глава и е изключила своите сетива за очевадните си проблеми. Всеки ден България губи по един елемент от най-ценния си ресурс – знаещите и можещи млади хора. Всеки ден по няколко млади българи - хора в разцвета на силите и възможностите си, казват "сбогом" на страната и се отправят в посока западни университети. България живее в отрицание. Пази мълчание, бездейства и на практика гледа с неразбиране събитията около себе си.
Изказването на Зукърбърг ще бъде запомнено с още нещо. Икономиката на миналия век се основаваше на природните ресурси и промишлеността. Но "днешната е много по-различна… Най-важният ресурс днес са талантливите хора, които образоваме и привличаме в нашата страна."
С други думи, за да бъдеш богат и проспериращ, или най-малкото – да имаш бъдеще, се нуждаеш от процъфтяваща младеж. В противен случай си обречен на бедност, на застаряване, на все по-оскъдна работна ръка, на ограничени възможности. И се обричаш да бъдеш пленник на по-големите от теб. Не ви ли звучи някак познато?
Петър Тупчев
