- Г-н Върбанов, какво се случва на пазара на земя?
- Свидетели сме на нещо като балона, който наблюдавахме при пазара на недвижими имоти и строителния бизнес. Още в началото искам да кажа, че изразявам лична позиция на база личните ми наблюдения.
Преди няколко години, най-вероятно с пари отвън, а и с пари, набрани от новосформираните акционерни дружества със специална инвестиционна цел се стигна до един период, в който абсолютно безразборно се купуваха всякакви земи. Това увеличи търсенето повече от предлагането и цените скочиха нагоре, като в някои региони даже станаха нелогични.
В един момент се стигна дотам, че много хора, увличайки се по това, че е атрактивно купуването на земи, започнаха да теглят и кредити, за да купуват земи. Така че една голяма част от притежаваната земя в момента е придобита с кредитни пари. Цените продължиха да растат, скочиха 3-4 пъти и вече стигнаха тавана си.

- Какви опасности съзирате в покупката на земи със заеми?
- При една лоша година, различна от предходните три години, които горе-долу бяха благоприятни и земеделците си обслужваха кредитите, ще станем свидетели на тези опасности. Може да се стигне до един абсолютен срив както по обслужването на кредитите, така и в цените на земеделските земи. Голяма част от хората, които са закупили земеделски земи с кредити, няма да могат да ги обслужват и това ще доведе до ново предлагане, този път от страна на банките на по-ниски цени.

- Очакванията за 2014 г. обаче са големи и в посока за ново поскъпване на земята. Тогава пада ограничението в конституцията чужденци да придобиват земи у нас. Това няма ли да повиши допълнително цените?
- Чужденците, които имаха интерес да закупуват земя у нас, можеха и досега да го направят, просто трябваше да си регистрират фирма в България. Аз не очаквам някакъв сериозен наплив. Още повече налице е горчивият пример с купуване на второ жилище от чужденци в курортните ни комплекси. В момента една голяма част от тези жилища са обявени за продажба, защото не носят никаква доходност.
Истинските чужди инвестиции в земеделския сектор не се появиха. Аз си спомням два-три случая на пълни провали - идват, изкупуват земя, опитват се да правят земеделие в България, след което се отказват и напускат. Най-драстичният пример бе с широкопропагандираните китайски инвеститори във Видинска област, и то в най-бедната община - Бойница, които постепенно се отказаха от начинанието си.

- Какво се случва на пазара на рентата. И там ли цените са твърде напомпани?
- Рентата се движеше по същия начин, по който и цената на земята. В някои райони вече самите арендатори разказват, че работят само за собствениците на нивите, за да могат да им плащат рентата. Така че и за цената на рентата, отново ще се повторя. При една по-лоша година, когато евентуално земеделските производители биха имали затруднение, това ще доведе до ново пренареждане на пъзела в сектора, до нови проблеми, евентуално до фалити на земеделци, потънали в борчове.


- Как гледате на идеята собствениците на земи първо да предлагат за продан нивите си на дългогодишните си арендатори и ако те откажат, на други купувачи? До преди няколко години имаше такова задължение по закон?
- Според мен тази практика бе много правилна, тъй като самите ползватели постоянно инвестират в подобряване на качествата на земеделските земи. Те влагат един немалък ресурс за поддържането на земите и повишаване на тяхното плодородие. Затова бе най-логично тази земя да се предлага за продан първо на този, който вече е инвестирал в нея, разбира се на цена, която е изгодна на собственика.
Отпадането на възможността собственикът първо да предлага нивите за продан на дългогодишния си наемател евентуално може да навреди най-много на тези млади фермери, които са кандидатствали за европейски пари, защото те имат ангажимент да поддържат една и съща земя в продължение на 5 години. И когато изведнъж тази земя бъде продадена от собственика на друг, те ще загубят част от субсидиите си.

- Уедряването на земята, т.нар. комасация, не се случи при поредно правителство...
- Ами засега нищо не се прави в тази посока. Аз още през 2001 г. внесох проект на Закон за комасация на земеделските земи в НС, но за съжаление не получи подкрепа и досега нищо.

- Какви според вас са първите задачи на бъдещия парламент след изборите?
- На дневен ред трябва да са поземлените отношения, т.е. комасацията, и следващият парламент трябва да се заеме именно с регулирането им. Крайно време е да се въведат преференции за инвестиции в напояването.


Copyright © CROSS Agency Ltd.