Повечето хора разглеждат икономическата криза в Европа като приказка, съдържаща предупреждение за добрата и лошата политика, в която страните с разумно управление на финансите, като Германия, остават стабилни, докато неразумните, като Гърция, затъват. Толкова е загнездена тази идея, че често се чуват анализатори, които казват, че Европа трябва да приеме германския модел, за да излезе от кризата, приемайки тевтонския подход – от фискално затягане до реформи в трудовия пазар и пазарни реформи. Според тях, ако обществата в периферията на Европа могат да се научат да правят като германците, ЕС и единната му валута ще имат стабилно бъдеще.
Това е грешно и вече имаме доказателства, за да го докажем. Въпросът не е дали политиката на Германия е правилна. Той се заключва в това, дали тя довежда до един и същ резултат в различните икономики и политически среди. За да видите, че не е така, трябва да игнорирате Гърция и да се вгледате в нейната съседка, България, коментира агенция Блумбърг.
Точно както Германия, България премина през няколко години на предпазливи бюджети и икономически реформи, които имаха за цел да подобрят конкурентоспособността, преди началото на финансовата криза през 2008 година. И двете страни първоначално отговориха на шока с внезапни увеличения на бюджетните дефицити, но също така бързо ги обуздаха. Дефицитът на България беше 0.7% от БВП през февруари, според финансовото министерство. Дългът на правителството бе 16% от БВП.
Въпреки това германското спокойствие на България беше разбито на парчета през февруари, когато уличните протести заради повишаващите се цени на електричеството доведоха до рухването на правителството. И защо? Защото обикновените българи не могат да си позволят германска политика.
















Блумбърг