Българите платиха цената на т.нар. фискална стабилност, която се оказа илюзорна. ГЕРБ и Симеон Дянков се опитваха да балансират бюджета под 3% за сметка на хората, като не индексираха доходите, и за сметка на натрупването на нови дългове.
Преди да коментираме изявлението на бившия финансов министър, че благодарение на неговата дисциплинирана политика страната ни е избегнала банкрута, първо трябва да видим каква беше ситуацията в България през 2009 и 2010 и следващите години.
В света настъпиха много сериозни промени в структурата на инвестициите, които се движеха в световен мащаб, на пазарите и капиталовите потоци. Колосалната грешка, която беше допусната от правителството на ГЕРБ, че не си постави за цел да настрои икономиката на България и въобще бюджетната политика в това число към тези променящи се световни тенденции. Ние не само не положихме усилия във външен план да бъдем адекватни, защото нашата икономика е отворена и зависи от привличането на значителен брой инвестиции и съответно от това зависи растежа на икономиката ни, но и да се атакуваме променящата се структура на пазарите, които пряко влияят върху българския износ. Това не беше направено.
Напротив, вие помните какви цели си поставяше правителството на Бойко Борисов в началото – балансирани бюджети. Това беше глупост от гледна точка на касовата основа, защото то не си даваше сметка, че със спирането на плащанията пряко влия в точно обратната посока на дебалансиране. И другото нещо, което направи външно министерство и беше пагубно, вместо да бъдат допълнително подсилени дипломатическите служби на България, за да търсят нови и променящи се пазари за нашия износ, започнахме да говорим по темата за посланиците с досиета.
Това, което говори Симеон Дянков противоречи на всички негови изявления и послания, които през същия период 2009-2012 говореше пред българската общественост. Трябва да бъдем абсолютно коректни и да видим какво се случи с бюджета през този период. Когато ударим чертата на разходите в този бюджет, ще видим, че всъщност държавата ни е похарчила девет милиарда лева повече, отколкото икономиката през данъците е успяла да генерира и вкара в държавната сметка. Това е изключително притеснително, защото тази тенденция средно по 2 милиарда и нещо да се харчат повече, отколкото се събират, очевидно ни води към една точка, в която бюджетът ще катастрофира и няма да може да изпълнява функциите си да покрива социалните плащания, пенсиите и заплатите. В този случай признанието на Дянков, че те са водили държавата към банкрут е истина.
Но не е истина, че държавата е била пред банкрут 2009, 2010 и 2011, когато той натрупа много дефицити. Но Дянков ги покриваше за сметка на два съществени ресурса. Първият, фискалният резерв, който му беше оставен, а той беше в размер на 7,7 милиарда лева към 31 юли 2009. Вторият съществен ресурс беше, че през цялото време, докато той управляваше трупаше нови дългове за сметка на държавата, които тепърва ще трябва да плащаме.
Тук държа да отбележа, че не става дума за облигационния заем, който беше взет през миналата година, за да покрие падежът на глобалните облигации през януари 2013, а бяха емитирани непрекъснато държавни ценни книжа, чиято нетна стойност към днешна дата вече надхвърля над 2-3 милиарда лева. Като сложим всичките тези числа, виждаме, че се получава приблизително 8 милиарда лева допълнително похарчени извън данъците плюс още един ресурс. Дянков бръкна дълбоко в джоба на големите държавни предприятия. Той ги принуди през 2009 втори път да платят дивидента, като те вече бяха платили веднъж през същата година. Той също така ги задължи през миналата година да внасят допълнителен дивидент върху неразпределената печалба за близо 20 години назад. Сред тези компании са НЕК, АЕЦ "Козлодуй", Летище София, ръководство "Въздушно движение", "Булгартабак" и т.н. От техните сметки бяха изтеглени приблизително 1 милиард лева, което между другото сега ги поставя в изключително неблагоприятна ситуация.
Изводът е, че тази политика, която води ГЕРБ, Симеон Дянков беше само функция, ни доведе до състояние, при което ние имаме колосално по-голям дълг, който трябва да плащаме и да мобилизираме все повече средства за лихвите по него. Те изхарчиха резерва, натрупан от три правителства преди тяхното.
Въпреки че днес ГЕРБ се покайват за политиката, която водиха, трябва да се подчертае, че те направиха всичко това напълно съзнателно. При това през цялото време говореха, че водят благоразумна фискална политика. Не мисля, че политика, която генерираше средно по 2 милиарда повече разходи, отколкото реални приходи и при изчерпващите се ресурси на държавата е благоразумна. Ако екстраполираме напред във времето подобна политика, само година - година и нещо след изборите наистина ще бъдем в състояние на банкрут, т.е. държавният бюджет няма да има ресурси, с които да покрие плащанията си за пенсии, социални разходи.
Един много обезпокоителен факт. Рекламата на ГЕРБ беше "Ние строим в най-тежката криза". Истината е, че ГЕРБ при много по-големите възможности по Оперативните програми и еврофондовете, които бяха подготвени и осигурени с финансиране от предходното управление на тройната коалиция /никога не са спирани ОП/, при целия този позитив успяха да направят само 11 милиарда лева капиталови инвестиции. За сравнение правителството на Сергей Станишев успя да направи изключително големи капиталови инвестиции през държавния и местните бюджети за периода 2005-2009 възлизащи на 14,5 милиарда лева.
Това е много лошо, защото при нарастващ БВП на държавата през тези години от управлението на ГЕРБ, по инфлационни и други причини се промени много сериозно вътрешната структура на бюджета. Завишиха се така наречените непродуктивни текущи разходи, т.е. разходите за заплати, пенсии и социални дейности, тъй като те скочиха от 77% на 84% от бюджета. Но в същото време спаднаха продуктивните разходи – за инвестиции със същите 7%. Така че сега на някои може да се стори, че ГЕРБ са увеличили пенсиите. Нищо подобно те се увеличиха като процентна тежест в разходите на бюджета, които обаче намаляха.
Защо намаляха разходите на бюджета спрямо БВП, защото се случи нещо много тежко за България. За първи път, ние го твърдим абсолютно отговорно и фактите го потвърждават, държавата не можа да събере необходимите данъци, които икономиката произвежда, защото държавата и ГЕРБ провеждаха политика на отклоняване на тези приходи от бюджета. Това ставаше чрез контрабандата, чрез покровителстване на сивата икономика и чрез масирано покровителстване на източването на ДДС. Веднага ще ви дам един пример, който е много, много показателен. Не може при разходи за крайно потребление за трите цели години на управление на Сергей Станишев 2006, 2007 и 2008 и това са около 153 милиарда лева да са събрани 20 милиарда ДДС, а за трите цели години на Бойко Борисов 2010, 2011 и 2012 този показател за крайното потребление е около 174 милиарда лева, а събраното ДДС пак е 20 милиарда. Простото тройното математическо правило показва, че липсват един 4 милиарда лева ДДС, които можеха да влязат в хазната.
Подобно е положението и при акцизите. Там при средно увеличение с над 60% по време на управлението на ГЕРБ и увеличение на акцизите на автомобилното и дизелово гориво с между 15-20% също се забелязва при подобна проста сметка, че липсват над 1,5-2 милиарда лева акцизи, които би следвало да влязат в бюджета. От тези два важни данъка се получава, че не са влезли около 6 милиарда лева в бюджета. По 2 милиарда и нещо за всяка една от годините, за които пиша, са само липсите. Ако те бяха влезли в бюджета, днес можехме да имаме политика на актуализиране на доходите. Това щеше да се случи при едно нормално управление, а не това управление на ГЕРБ, което явно имаше други цели. Можехме да имаме по-високи социални плащания и да имаме продуктивни разходи – капиталови инвестиции допълнително поне по 1 милиард лева на година.
БГНЕС
