Най-важният приоритет на сегашния служебен кабинет и на следващия редовен е да въведе някаква нормалност в страната.Не всички реформи, които не са извършени от предходните управления, могат да бъдат свършени най-напред. Първо, кои са предишните? Трябва да имаме някакви времеви хоризонти. Например, в енергетиката проблемите се трупат от 2002 до февруари тази година. Ако вземем области, в които хората правят спестявания за себе си – образование, здравеопазване и пенсионно осигуряване, то проблемите се натрупват от 2003 до ден-днешен. Много е трудно да се каже какво може да направи едно сегашно или бъдещо управление. Ако вземем служебното правителство, тогава е ясно какво то може да направи. 

Идеалното управление в тази ситуация би било през тази година да се спрат всички възможности за намаляването на икономическия растеж. Ако нещата вървят нормално, през 2013 българските граждани и фирми ще компенсират спада на икономиката и съответно на общото благосъстояние от 2009 г. Това е много важно да се случи.През тази година новият кабинет, независимо какъв е той, но да приемем, че е разумен, би трябвало да ограничи държавните разходи и да се опита да намали разходите, които се определят като квазиданъци – това са разходите на хората и фирмите за работа с правителството. Следващото нещо, което може да направи, е да се опита в нереформираните области, които са свързани с живота на хората – здравеопазване, образование, пенсионно дело и енергетиката – да положи основите за промени в бъдещо време, т.е. за следващата и последващата години. Друго нещо, което и да е управление, не може да направи през тази година. Това означава, че служебното правителство трябва да престане да се вълнува от това какво иска улицата и синдикатите. То направи известни спестявания, които са приблизително равни на сумата, която правителството харчи на ден. Но вместо да инвестира тези спестявания в намаляване на квазиданъците, т.е. времето, което хората харчат за работа с правителството – те ги раздадоха с идеята по някакъв начин да успокоят общественото мнение на хора, които по някакви критерии се водят за крайно нуждаещи се. Това е политически необходим ход, но не е икономически рационален.Следващият кабинет, ако иска да бъде разумен, трябва да си вземе поука от предишните години. Моят колега Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии каза, че тогава, когато в България се разширява преразпределението през държавния бюджет, икономиката започва да се свива, защото почва да се краде повече. Това налага да се запушат дупките, откъдето се краде. Само според отчетите на Сметната палата за последните 14 години са похарчени неправилно, не искам да кажа откраднати, 41,5 милиарда лева, което означава, че в икономиката има достатъчно резерви. Когато се запушат дупките, тогава вероятно ще се засили конкуренцията. Като се засили конкуренцията в икономиката, ще се подобри и качеството на живот. Тук трябва да е ясно, че по-голямата конкуренция и по-голямата либерализация е преди всичко в услуга на по-бедните хора, защото те ще могат да купуват по-качествени услуги и стоки и съответно да правят спестявания.