Изкуството на предсказанията има лоша репутация. Да вземем например икономическите прогнози - сред тях сигурно има повече погрешни, отколкото верни. И все пак - в една сфера оракулите са особено добри. Коя ли е тя? - пита Дойче веле.

Как стана така, че никой не предсказа събития като 11 септември 2001 или финансовата криза? Защо високоплатени учени се провалят именно тогава, когато светът има най-голяма нужда от тях? В края на 2012-та една книга, търсеща отговор именно на този въпрос, се нареди в списъка на най-продаваните заглавия в САЩ.

Думата е за "The Signal and the Noise" на американския статистик и блогър Нейт Силвър. В нея авторът се опитва да разбере защо статистическите прогнозни модели се провалят. Най-много критики Силвър отправя към икономистите. Той пише: „Само малцина предвидиха финансовата криза, а още по-малко на брой пък бяха тези, които прогнозираха последвалата я световна икономическа криза."

Който не познае, отива в затвора?

Икономическите оракули обаче не са единствените провалили се. Учените от други дисциплини също проспаха редица важни прогнози - например за терористични атентати, технологически пробиви или земетресения. През 2012-та например шестима италиански изследователи и един служител бяха осъдени на затвор, защото съдът преценил, че преди три години те са омаловажили тежкото земетресение в Италия, което отне живота на 309 души.

Коя е причината за погрешните прогнози? Един от отговорите гласи: светът е станал много сложен, а икономиката - още повече. Професорът по икономика от Базел Иван Лангвилер твърди, че прогнозите в икономическата наука са неизползваеми. "Нашият обект на изследване е извънредно сложен. Много по-лесно е да се прогнозират планетарните орбити, отколкото обменният курс или фалитът на една фирма", казва той.

Преди 90 години скандинавският стопановед Кнут Виксел сравнява икономическата система с детско конче. Човек удря силно по детското конче с пръчка и то започва да се люлее в двете посоки с определена интензивност. Резултатът може да бъде изчислен. Какво би станало обаче, ако вместо детско конче човек удари с камшик един див кон, заобиколен от други коне? Този въпрос задава английският икономист Андрю Халдейн. Удареното животно се стряска, започва да галопира безразборно и заразява и другите коне в стадото. Започва безразборен галоп на цялото стадо, докато в един момент конете не се успокоят. "По всичко личи, че днешната икономика прилича повече на стадо коне, отколкото на детска играчка", пише в книгата си Нейт Силвър.

Точно поради тази причина друг автор - Насим Талеб - е убеден, че в днешния налудничав свят правилните прогнози са просто невъзможни. Неговата песимистична книга "Черният лебед" излезе през 2007 година и също стана бестселър, независимо от многото статистически данни в нея. Но дали Талеб има право? Все пак има и сфери, в които прогнозите се подобряват - напук на популярната представа за техния провал.

Най-добър пример в това отношение са метеорологичните прогнози. В края на 1960-те години 6% от всички прогнози за най-високите температури се разминават с 5% от действителната максимална температура. 30 години по-късно прогнозата за максималните температури се отклонява само с 0,6% от действителната стойност. Днес метеоролозите са в състояние да прогнозират температурите и валежите със 7 до 10 дни напред.

Излиза, че когато човек иска, може! Това е тезата, за която се застъпва и Нейт Силвър. Той се радва на високо доверие, защото прогнозира най-точно от всички резултатите от президентските избори във всички американски щати.

Не забравяйте Томас Бей!

На какво се дължи неговият успех ли? „На честност, благоприличие, скромност, способност за самоанализ и ...Томас Бейс", пише той самият. Що се отнася до Томас Бей, той е британски учен от XVIII век, който е дал името на цял клон в статистиката "Bayesian Analysis". Неговата теорема се използва в теорията на вероятностите за изчисляване на вероятността за настъпване на дадено събитие, след като част от информацията за него вече е известна. „Само икономистите не си вземат поука. Те продължават да изследват финансовите пазари под лупа, изучават историята на икономическите кризи, но никой не си признава грешките. И когато правят конкретни прогнози за стопанския ръст, винаги се застраховат с няколко допълнителни условия", пише Силвър.

А какви са актуалните прогнози за 2013-та? Повечето икономически оракули предвиждат стопански ръст в рамките на 0,3 до 0,8 процента. Но само ако не се стигне до нова ескалация на дълговата криза! А кой ще ни каже дали ще се стигне дотам?