Големият български писател Алеко Иваницов Константинов е роден на 1 януари 1863 година в семейството на видния търговец Иваница Хаджиконстантинов в град Свищов. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово.

По време на Руско-турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор (1877). Завършва средно образование в руския град Николаев и право в Новоросийския университет в Одеса.

След завръщането си в България Алеко Константинов работи в София като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат на свободна практика. Двукратно е уволняван по политически причини. До края на живота си е адвокат на свободна практика в София.

Алеко Константинов развива активна обществена дейност. Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество "Славянска беседа", на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет.

По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България. Началото на българския организиран туризъм слага изкачването на Черни връх на 27 август 1895 година.

Започва писателската си дейност с поезия. Първият му запомнящ се текст е пътеписът "До Чикаго и назад" (1894), в който описва пътуването си до Америка и проследява различията между нашата и американската цивилизиции, като дава темпераментна картина на нравите.

Талантът му на хуморист и психолог проличава и в анекдотичната книга "Бай Ганьо", в която създава образ на герой, оспорван и до днес, но превърнал се в нарицателно име за различни проявления на човешкия и националния характер.

Алеко Константинов е автор на пътеписи за красивата българска природа, на разкази, както и на множество фейлетони. "Пази, боже, сляпо да прогледа", "Разни хора, разни идеали", "Страст", "Честита Нова година!" са емблематични за Алековия граждански патос и за тънкото му чувство за хумор, ирония и самоирония, които го правят четен и до днес. Превежда от руски и френски език.

Убит е на 11 май 1897 година край село Радилово, Пловдивско.

Днес родната му къща е превърната в музей, в който е изложена интересна експозиция, пресъздаваща най-важните етапи от краткия, но богат живот на Алеко Константинов като писател, творец и обществен деец.