Българите се плашат повече от финансовите си проблеми, отколкото от края на света, смятат антропологът от БАН доц. Валери Личев и социалният психолог Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България, цитирани от БТА.

Пророчествата за свършека на света засягат основно обществата на изобилието - там хората имат какво да изгубят и в материален, и в личен, и в професионален план, коментира Личев, завеждащ секция "Антропологически изследвания" в ИИОЗ - БАН. Според него, ако човек няма какво да губи, едва ли го интересува кога точно ще настъпи краят на света - днес или утре.

ЮВсъщност българите не ги е еня за свършека на света, защото желаят да настъпи края на растящата безработица, битовата престъпност, корупцията, растящите цени на тока, горивата и почти всички стоки и т.н. Може би мечтаят за края на финансовия апокалипсис", допълва ученият. "Апокалипсисът вече е настъпил на политическо, икономическо и социално ниво, така че няма от какво повече да се страхуваме", смята Личев.

В хаоса от протести - на учени срещу министъра на образованието и председателя на Фонда "Научни изследвания", на пушачи срещу забраната за тютюнопушенето, и на непушачи срещу отмяната й, на пенсионерите срещу размера на пенсиите им, на майките за детските добавките, няма масова паника или изпадане в тревожност, отбелязва той. Според него обаче чуваемостта на всички равнища в обществото е разрушена в резултат на нравствен апокалипсис.

Фактът, че българинът не се интересува от тези псевдопророчества, не говори за нарастване на рационалността му, твърди Личев. Според него човек може да бъде рационален само в общества, където няма дефицит на институционални регулативи. Когато обществените отношения са ясно регулирани, плановете и проектите не се провалят от непредвидени обстоятелства, посочва антролопологът.

Антропологът обаче се връща към ситуацията у нас и твърди, че в България живеем в апокалиптични времена от началото на социализма и че апокалиптични му изглеждат и предизборните обещания на българските политици. Затова той се страхува най-вече от поредното политическо "откровение" за предстоящите избори.

За начина, по който българите ще посрещнат т.нар. край на света Личев има много вероятно предположение - 21 декември се пада в петък, известен и като "ден на майстора", редица българи ще го посрещнат подобаващо - с ракия и салата, вероятно възползвайки се от възможността да се почерпят по някакъв повод.

Пламен Димитров също смята, че българите се страхуват повече от икономическата ситуация, в която живеят, отколкото от края на света. По принцип хората намират отдушник в такива страхови преживявания, като например Апокалипсиса, за да управляват дълбокостоящия в тях ужас, че животът им не е това, което им се иска да бъде, смята той.

Страховете живеят не само у бедните, но и у богатите, особено ако те са направили голям компромис с живота си, смята психологът. Пламен Димитров допълва, че това е голямата цивилизационна невроза, в която сме потопени. ""Ако не ни е страх от края на света, ще ни е страх от извънземните, от птичия и свинския грип, от тероризма", посочва той. Според Димитров това всъщност е страхът, че животът ни няма смисъл, но опредметяването му го прави по-поносим.

В тази невротична цивилизационна ситуация хората се научават да приемат, че страданието може да се отмени чрез фантазии за него или даже да бъде избегнато с измислянето на успокоения, коментира психологът. Пламен Димитров отбелязва, че една такава фантазия е, че е възможно да си напълно щастлив, след като животът всъщност съдържа много страдание и болка.

"На това се базира и фактът, че живеем на кредит, че искаме да потребяваме, сякаш сме последните хора на земята и сме готови да изядем всички ресурси", коментира Пламен Димитров. Според него, ако хората осъзнават напълно как всъщност организират действията си, ще изпаднат в депресия. Но понякога кризите са нужни, за да ни върнат в реалността, смята психологът.