През изминалата не веднъж ви разказвахме за развитието на проекта стрийт футбол и сформиране на национален отбор, който да представи България на Световното първенство по футбол за бездомни. Опитахме се да запознаем читателите на inews.bg както със спортната подготовка и постижения, така и с личността на младежите, които се включиха в "Отбора на надеждата". С надеждата, че надежда има и тя е за всички.

През 2013 година ще има отново "Отбор на надеждата". С упоритост управителят на "Спортс Мениджмънт България” Виктор Кирков смята да разшири обхвата на проекта и да включи повече младежи в риск.  

След старта сега вече за втора година ще има "Отбор на надеждата". Според твоята оценка проектът известен ли е вече?

- Много рядко срещам хора, които не са информирани за проекта. Прави ми впечатление, че и доста дами са запознати с него, въпреки че основно е отразяван от спортните медии и редакции. Момчетата са оставили прекрасни впечатления с представянето си на световното първенство в Мексико Сити и всички им симпатизират. Някои от играчите са ми споделяли, че са ги разпознавали и поздравявали случайни хора на улицата. Медийният интерес към проекта е голям, тъй като за съжаление добрите новини в съвремието ни са доста дефицитни. Голям е приносът и на доброто представяне на отбора на световното първенство. Националният селекционер на "Отбор на надеждата” Методи Здравков заслужено попадна в Топ 10 на класацията "Треньор на годината”.

Спрямо постигнатото миналата година какво трябва да се промени през тази?

- Ще се опитаме да доразвием нещата и да разширим географията на проекта. Желанието ми през 2013 година да обхванем пет града – София, Пловдив, Стара Загора, Благоевград и Враца. Започваме работа предимно с деца на възраст между 16 и 18 години, на които им предстои да влязат в реалния живот. Всички изоставени деца се извеждат от домовете или при навършване на пълнолетие или при завършване на образованието им, но не по-късно от навършването на 20 години. Те не са подготвени за това, което ги очаква и оставайки гладни на улицата, те често стават част от криминалния контингент. Трябва да се работи превантивно с тях, за да станат дисциплинирани, отговорни и организирани и да могат да се интегрират успешно. Полза от това има цялото ни общество.

Какъв е най-общо планът за действие?

- В следващите четири месеца младежите и девойките от петте града ще тренират два пъти седмично по 90 минути и ще участват периодично в турнири помежду си. В края на април или началото на май ще изберем разширени национални отбори. В тях ще бъдат селектирани по 12 младежи и 12 девойки. Лятото ще тренират интезивно и в края на юли трябва да са ясни осемте национали от всеки от двата отбора, които ще заминат за световното първенство в Познан (Полша). Мондиалът би трябвало да започне в средата на август, а около седмица преди заминаването ще проведем тренировъчен лагер с националите.

Резултатът в Мексико беше повече от зашеметяващ. Знаеш ли какво се случва в момента с момчетата?

- Поддържам връзка с всички играчи от националния отбор. Преживяхме страхотни моменти заедно и те ще ни свързват цял живот. Почти всички момчета промениха своя мироглед. Не при всички нещата се развиват гладко след завръщането им от Мексико, но в човешкия живот винаги има добри и лоши периоди. Това ни помага да се развиваме. За мен най-важното е, че те се чувстват съпричастни на проекта и искат да останат свързани с него. Аз вече имам идея как да стане това, но е необходимо време, за да я реализирам.

Сподели в предишните ни разговори, че би искал да разшириш обхвата на проекта? Ще стане ли възможно това през 2012 г. Какво е основното, което е най-трудното?

- Проектът наистина ще се трансформира, за да задоволи нуждите на бенефициентите си. Промяната в мисленето и възпитаването на ценни качества не гарантират устойчивост на интеграцията при хората без образование и квалификация. Следващият етап от проекта ще бъде насочен именно в тази посока. Желанието ми е чрез метода сугестопедия да направя играчите от "Отбор на надеждата” конкурентни на пазара на труда. Образоването им ще бъде напълно безплатно за тях и ще го финансирам чрез социална онлайн книжарницата bookofhope.bg. Тя трябва да стартира работа до края на 2012 година, а 10 процента от всяка продадена книга ще се даряват за ограмотяването и образоването на хора в неравностойно положение. Същевременно тя ще предлага и най-високите отстъпки за клиентите си, а поетапно ще открива и работни места за играчи от отбора.

От другите участници, с които се запозна в Мексико, какво би почерпил като положителна практика, която би искал да осъществиш тук?

- Има много положителни практики, но не всички могат да се реализират в България. Мениджърът на шампиона при мъжете Чили например издържа отбора благодарение на преки предавания на мачовете на тима в телевизия с национално покритие. Това би могло да се случи в България доста трудно, но и не е невъзможно. Филипините също работят много добре с телевизиите. Те са успяли да популяризират проекта си, след като участниците в популярно реалити шоу тренират и играят стрийт футбол във формата на световното първенство за бездомни хора.

Работата с младежи в риск е рискова. Какво научи в чисто човешки план през тази една година?

- Рискова е много силно казано. По-скоро може да се нарече деликатна. Ако отвориш сърцето си и общуваш напълно открито с тези младежи, те ще ти отвърнат със същото. Трябва да си честен с тях и да спазваш обещанията си, тъй като те многократно са били лъгани. Някои от младежите бяха изградили мислене, че всички са им длъжни и трябва да получават всичко наготово до края живота си. Те обаче бързо разбраха, че директна финансова полза от проекта няма да имат и че трябва да се потрудят, за да получат шанс за по-добър живот. Участието на световно първенство е достатъчно силна мотивация, а футболът е нещо, което тези млади хора обичат и практикуват с удоволствие в свободното си време. Изграждането на качествата, които подпомагат социалната интеграция на младежите в неравностойно положение, стана неусетно и се дължи най-вече на добрата работа на треньорите.

За втора година ще има "Отбор на надеждата". Означава ли за теб това, че има надежда?

- Надежда има във всеки човек. Въпросът е да се създадат необходимите предпоставки за материализиране на тези надежди. Няма как да не съм оптимист за развитието на проекта, след като всеки, докоснал се до него, получава повече, отколкото дава. Това включва спонсорите, треньорите, бенефициентите и моята компания "Спортс Мениджмънт България”. За мен бъдещето на бизнеса принадлежи именно на социалното предприемачество. Обществото ни трябва да разбере, че е важно да бъде активно, за да контролира бъдещето си. Освен това трябва да се научи, че за да получи, е необходимо първо да даде. И това трябва да става с любов и с мисъл за благополучието на хората в нужда. 






















Елена Коцева