Изтичащата седмица мина под знака на Марс. В понеделник в САЩ на журналистите бяха представени последните резултати от изследвания с помощта на уредите на борда на Curoisity и отхвърлени слуховете, че на повърхността на Червената планета са били открити органични вещества, свидетелствали за наличие на живот.

Органични вещества наистина са открити, но е голяма вероятността, че те са резултат от замърсяване от самия марсоход.

Във вторник в Москва се състоя пресконференция, на която бяха обсъдени резултатите от работата на руския неутронен спектрометър ДАН на борда на Curoisity. ДАН изучаваше разпределянето на водорода в горния слой на почвата на Марс. Наличието на водород с висока вероятност означава наличие на воден лед и, както беше фиксирано, в района на пътешествието на Curoisity този лед на отделни участъци е съставлявал над 4% от грунда.

След това дойде съобщението, че НАСА имала намерение да изпрати за Марс следващ марсоход през 2020 година. За отбелязване е, че съвсем наскоро НАСА одобри изстрелването през 2016 година на апарата InSight за изучаване на вътрешния строеж наМарс.

Но ще стигнат ли на НАСА – или на която и да е друга агенция – силите и средствата да се движи по избрания път методично и последователно, или еуфорията през последно време е само една вълна, вдигната от успеха на Curoisity, която ще спадне, веднага щом намалее първото възхищение на обществеността.

Доклада на Националния изследователски съвет на САЩ може да се нарече „студен дъжд”. Авторите на доклада не подлагат на съмнение целесъобразността на изследването на Марс, но критикуват пилотираната програма на агенцията. Както е известно, НАСА беше изразявала желание да изпрати пилотирана експедиция към астероида до 2025 година, но и до сега този план не се смята за окончателен „нито от работниците на самата НАСА, нито от нацията като цяло, нито от световната общност” (цитираме професор Алберт Кернсейл, председател на комитета, подготвил този отчет). Освен това все още се помнят бюджетните съкращавания от предишните години, които, между другото, доста силно засегнаха именно пилотираната програма, заради което НАСА беше принудена да напусне европейския проект „ЕкзоМарс”.

Авторите на отчета изразяват тревога, че обемът на заявените проекти е просто несъпоставим с бюджета, и предлагат на агенцията, освен другото, активно да развива сътрудничество в други правителствени агенции, частни предприятия и чуждестранни партньори.
Въпреки че е сложно да се сравняват проблемите в САЩ със ставащото в космическата наука на Русия, между космическите държави има и нещо общо. Както и в САЩ, в Русия дълго време отсъстваше (а и до сега не е изработена до край) единна стратегия за овладяване на космоса. Нещо приличащо на нея (поне в автоматичните планетни изследвания) започна да се формира след катастрофата на „Фобос-Грунд”, която нагледно показа необходимостта от постепенно създаване на различните елементи на междупланетните експедиции. Резултат стана преразглеждането на лунната програма, която сега има не само изследователски, но и технически цели. Именно на лунните експедиции се тестират технологиите. които ще потрябват по-късно за участие в проекта „ЕкзоМарс”, участник в който Русия стана след излизането от него на САЩ.











Олга Закутняя