Българският хелзинкски комитет завежда в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург трето, поредно дело за дете, загинало в „дом". Делото е за живота в лишения и смъртта поради немарливост на Борис, 14 г., от институцията в с. Петрово, Благоевградско. Смъртта е от 2006 г.

Борис умира от дизентерия - зараза, обусловена от лоша хигиена. В същия дом избухват няколко епидемии от дизентерия и са заразени и умират и други деца. Преди да бъде заведен в болницата, където умира, Борис е държан 8 дни в дома, без диагноза и съответно лечение.

Борис е изоставен и институционализиран от 18-ия си ден. Той страда от патологично недохранване от третата си година. Тази му болест се задълбочава през годините. Нищо не е правено, за да бъде лекувана тя. Когато умира на 14 г. възраст, той тежи 8 кг.

Борис е лишен от рехабилитация до 12-та си година. Дотогава той „постоянно лежи в кошче". Вследствие само две години рехабилитация, преди да умре, той вече ходи с патерици, обува се и се храни сам, общува и сътрудничи.

Разследването за смъртта му приключва с оправдаването й. Прокуратурата приема, че тя е естествена заради заболяването му - синдром на Даун, което снижило имунитета му. Прокуратурата не споменава болестното недохранване на Борис, с давност 11 години, което също е от естество да отслаби организма му, но, за разлика от синдрома на Даун, не е случайно явление, а резултат от третирането му в институцията. Според прокуратурата, така да се каже, хората със синдром на Даун по правило умират и Борис не прави изключение.

Прокуратурата игнорира епидемиите от дизентерия в дома и санкциите, наложени от РИОКОЗ заради тях. Според нея дизентерията била „нормална за големи колективи от деца". Прокуратурата не споменава и лишаването на Борис от рехабилитация през почти целия му живот. Нито забавянето на болничната помощ, когато е заразен с дизентерия. Доколкото той е с „олигофрения" - „тежка малформативна промяна", която според прокуратурата прави смъртта му закономерна, тези неща са пренебрежими за прокуратурата.

БХК ще защитава това дете от свое име, като твърди, че са нарушени правата му на живот, на свобода от нечовешко и унизително отнасяне и на свобода от дискриминация. Ако Борис не беше институционализиран и с ментално увреждане, той нямаше да бъде, буквално и образно казано, оставен в кошчето от институциите на тази държава.

Предишните две подобни дела на БХК са за Анета и Николина от дома в Стража. Анета умира на 15 г. през 2006 г. от перфорация на стомаха, като в болницата изваждат от нея 25 стелки за обувки, 8 парцала, 3 дунапренени гъби, 6 чорапа, 3 парчета хартия и 3 камъка с големина 3-4 см при операция, която не успява да я спаси. Николина умира на 19 години от недохранване.

Делото за Борис е едно от редицата, чието завеждане в ЕСПЧ предстои, след като прокуратурата не направи нищо със стотиците детски смърти в складовете за хора. БХК разчита на пробив в практиката на ЕСПЧ, който да признае правото на правозащитни организации да водят подобни дела, в името на мъртви хора, лишени от всякаква институционална, социална и човешка закрила. Борим се за закриването на домовете-убийци.




Copyright © CROSS Agency Ltd.