Българският премиер Бойко Борисов вчера бе във Вашингтон на среща с Барак Обама. Той е първият европейски лидер, който се срещна с американския президент след успешното му преизбиране, а в делегацията са и министрите на външните работи, на отбраната и на вътрешните работи, напомня "МКД".

Срещата между двамата държавници става в момент на може би най-добри взаимоотношения между двете страни като съюзници на НАТО и "западни" партньори. Но може би от най-голямо значение на тази среща е символиката на продължителната виталност на трансатлантическата връзка между Америка и Европа.

Като малка, макар и отворена икономика, България не е много осезаем фактор от глобална гледна точка. Въпреки това, нейната позиция на кръстопътя между три континента я прави една от най-важните страни в регионален план. Основните теми на срещата са били терористичните атаки в Бургас през юли, чиито извършители са все още на свобода, енергийните въпроси и световната сигурност.

От енергиен аспект, България е транзитна страна на два стратегически проекта за газопроводи на природен газ - наскоро одобрения проект "Южен поток" на Газпром и все още несигурния газопровод "Набуко".

"Икономическото сътрудничество в този план би послужил за разширяване на двустранния търговски обмен", пише автора на материала.

Що се касае до сектора на сигурност, нещата там стоят по-сложно. Като част от НАТО, България допринася с около 600 военнослужещи за каузата в Афганистан, а НАТО има и дългосрочно присъствие в страната, допринасяйки за нейната политическа стабилност.

Хроничната несигурност на Близкия изток е в непосредствена близост до България. Незаконните имигранти от Сирия и Афганистан стават постоянен проблем на южната граница на България, а и Турция е постоянен проблем с нерешения въпрос за кюрдите. Изобщо не е маловажно, че българската и американската армия всяка година тук извършват военни учения, което тепърва може да стане значимо, ако някога се случи продължение на Арабската пролет.

Тук някъде се намира и постоянния въпрос за руското влияние в тази страна. Докато Вашингтон и Москва са във все още приятелски отношения, няма никакви илюзии, че те всъщност си остават и занапред съперници. Отношенията между България и Русия имат хилядолетна история и може само да се предположи, че руското влияние ще остане постоянен фактор.

И накрая, противоракетната отбрана. Страните от Източна Европа със своята злощастна историческа роля на геополитическа броня между Изтока и Запада, са постоянна цел на външната политика на Запада през последните две десетилетия и са първите кандидати за поставяне на противоракетен щит на тяхна територия.

Въпреки че като официални противници на щита се посочват страни като Иран и Северна Корея, в действителност, Студената война все още е налице, въпреки далеч по-приятелския тон. Крайният резултат със сигурност няма да зависи от Борисов, но той може да избира дали да лобира за мир и преговори, или просто ще остави на Великите сили да решат всичко помежду си.

/НИ/

Copyright © CROSS Agency Ltd.