От началото на миналата седмица софийската зала “Универсиада” е домакин на традиционното търговско изложение “Произведено в България”. То бе замислено в средата на 90-те години като една възможност за стимулиране на дребния и средния бизнес и се провежда за 18-ти път.
За съжаление малките фирми, които би трябвало да бъдат гръбнака на икономиката, с всяка година намаляват по брой, а онези които успяват все пак да оцелеят, са принудени да се борят с непобедимата конкуренция от страна на контрабандните вносни канали. “Около10 процента, или над 40 хиляди от регистрираните малки и средни предприятия до края на годината ще обявят фалит”, прогнозира Елеонора Негулова – председател на Националното сдружение на малките и средни предприятия. Критично е състоянието по междуфирмената задлжнялост, която по последни данни е над 100 милиарда лева. Преди няколко дни Българската стопанска камара отчете, че само през първото тримесечие на тази година са закрити 27 хиляди малки фирми и над 50 хиляди работни места.

В тези условия участниците в традиционната проява на производителите са повече от скептични за бъдещето си. Един бегъл оглед на щандовете на тазгодишното изложение показва колко западнало е то. До миналата година “Произведено в България” се организираше в значително по- големия по площ Национален дворец на културата и в него участваха средно около 500 семейни фирми. Тази година броят им е едва 150. Единствената добра новина е че сред тях има вече утвърдени на българския пазар марки, които са се спасили, въпреки кризата. А клиентите им продължават да търсят българското. Една скорошна анкета сред потребителите показва, че 40 процента от запитаните вярват в доброто качество на българското. Оказва се, че в условията на невероятното по мащаби предлагане на евтините китайски стоки, които заливат страната, българинът запазва доверието в родното производство.

“Тази година е най-слаба от всички досега - казва Коста Цветков - собственик на консервно предприятие, работещо само с български суровини. Тази година за първи път чушките – капии са внос от Македония. Все по-трудно обаче е да останеш на пазара”, казва Цветков, допълвайки, че търсенето е свито, а в бранша остро се усеща липсата на суровини,.купувани директно от производител в България. Вътрешният пазар е свит невероятно. Затова някои от оцеляващите малки фирми търсят партньори в чужбина. Почти целия текстилен бранш работи на ишлиме за западни фирми. Главните причини за това са евтината работна ръка и географската близост. Преди време европейските модни компании са работили главно с Китай и със страни от Близкия Изток.

Такава е нерадостната картина в дребния бизнес – особено важна структура в националното стопанство, която осигуряваше заетост и в най-отдалечените селски райони. Предприемачеството в България, насочено главно към търговията и услугите, има вече над 20 годишна история. За съжаление вече е съмнително дали има бъдеще.