Още в древни времена хората са се опитвали да стигнат максимално близо до дадено божество и са се отъждествявали с различни богове, смятайки се по този начин за велики и непобедими.
И тогава, и сега човешките същества са се ръководили от апела за мощта – вторият най-силно изразен нагон след сексуалния, според някои психолози. Индийците намират начин да стигнат до Бог като обединят волята Му с тази на хората чрез йога.
Тя е и една от шестте ортодоксални системи на индийската философия.
Самата дума йога произлиза от санскритския корен юдж, който има няколко значения: "свързвам”, "прикрепвам”, "впрягам в ярем”, "насочвам и съсредоточавам вниманието”, "използвам, прилагам”.
Тя означава също и "обединение” или "приобщаване”. Именно това е истинското обединяване на волята ни с тази на Бог, смятат индийците.
Писана от индийски изследовател, "Майката" е творба, подобна на свещенописание, наричана още "Матри Упанишад". Тя третира природата на усилието, което следващият духа трябва да полага, както и действието на божествените сили в света и техния труд за извисяването и трансформирането на човешкия живот.
Изданието е разделено на три части.
Първата съдържа текста на "Майката”, втората и третата – коментарите на самата Майка – покойната Мира Алфаса – от 1951 г. и от 1954 г.
Текстовете са вдъхновени химни, посветени на вярната нагласа, личното усилие и условията за спускането на Божествената благодат, на Божествената Майка и нейните аспекти, действащи в света. Те засягат също отношението към парите и труда.
Ауробиндо (1872–1950) е индийски изследовател и е първият проходил в плановете на съзнанието. Основател е на т. нар. интегрална йога – път за ускорена еволюция на съзнанието. Споменатата вече Алфаса (1878–1973) пък е духовният съветник на Ауробиндо.
Тя е смятана от него за въплъщение на динамичния експресивен аспект на еволюционната, съзидателна сила, наричана в Индия традиционно "Майката".
