Обикновено като чуете за цветя, си представяте благоухание и красота. При групата на вонящите цветя обаче нещата стоят по различен начин. Те имат чар и често привличат с външния си вид, но отблъскват с миризмата си на изгнило месо и мърша. Освен това венчелистчетата им имат вид на месо и са покрити с мъх.
Повечето от добре познатите ни цветя разчитат за своето опрашване на пчели и пеперуди например, които се привличат от ярките цветове и приятното ухание на цветята. Вонящите цветя обаче, разчитат основно на мухи за своето опрашване. Затова те трябва да имат миризма, която привлича мухи, а именно тази на развалено месо и мърша. Освен това мухите снасят яйцата си на влажни и неприятно миришещи места, като развалено месо например. Това пък е причината, части от вонящите цветя да приличат на месо.
Вонящите цветя са идеалният капан за мухите. Те ги привличат с миризмата си, използват ги за своето опрашване, а в замяна не им предоставят нужната храна, която една гниеща органична материя би им предоставила.
Някои от видовете вонящи цветя имат цвят с форма, наподобяваща фуния. В тази фуния те образуват гниеща силно миризлива течност, която привлича насекоми като мухи. Попадайки в този капан, те помагат на растението да извърши кръстосано опрашване. Такива цветя са около 350 вида от род Aristolochia, сред които най-популярните са Aristolochia clematitis, Aristolochia gigantea, Aristolochia californica.
Едни от най-разпостранените вонящи цветя са „морските звезди“ от Африка. Цветовете им имат форма на звезда и заради привлекателния им външен вид хората често ги отглеждат в градините си. „Морските звезди“ са от семейство Asclepiadaceae, сред които по-известни са видовете от род Stapelia, Caralluma и Huernia. Освен телесен цвят, цветовете им могат да бъдат още червени, лилави, жълти. Като едни видни представители на вонящите цветя и тези от семейство Asclepiadaceae имат мъхчето по периферията на цвета. Освен мухи, те привличат и червеи. „Морските звезди“ имат най-характерния неприятен аромат на развалено месо от всички останали вонящи цветя. От тях Stapelia gigantea най-много наподобява гниеща плът. С телесен цвят, покрит с бели косми и „изкусителна“ миризма за мухите и червеите, тя ги прилича до централния си отвор, където се намират мъжките и женските й полови органи. Така заблудените насекоми не само не получават храна, но и биват използвани за опрашването на вонящото цвете.
Едни от най-красивите и интересни вонящи цветя са представителите на семейство Araceae. Цветовете им наподобяват формата на цветовете на лилиите. Дори има един вид лилия, който принадлежи към вонящите цветя. Ароматът им не е толкова натрапчив и неприятен, както при „морските звезди“, но също привличат мухи за своето опрашване. При тях насекомите не намират своята гибел, а просто кацат, опрашват и отлитат. Интересен факт при тези вонящи цветя е, че така нареченият им кочан, който се показва от цвета, може да се нагрее до 30 градуса през лятото и до 10 градуса през зимата. Това стимулира активността на опрашващите насекоми и помага за отделяне на по-силна миризма. Друг интересен факт, класифициращ тези растения като странни е, че представител на семейство Araceae, наречен Lysichiton americanum, служи за слабително на черните мечки, събуждащи се от зимен сън. По време на зимния им сън, метаболизмът им е спрял. За да влязат в ритъм и да възвърнат нормалния си режим на живот, първото нещо, което мечките консумират, е Жълтия скункс. Това е тяхната пролетна „диета“.
Най-миризливият представител на семейство Araceae е Цветето труп - Amorphophallus titanum. Разпространен в тропическите екваториални дъждовни гори. Така нареченият „кочан“ при него достига забележителните размери от 2 метра височина. Венчелистчетата му са клюмнали надолу и не отстъпват по размери на кочана. Тяхната дължина достига 1,2 метра. Цветето труп излъчва толкова силна миризма на умряло и разграждащо се животно, че има случаи на припаднали хора, които минават покрай него. Вонящото цвете е изложено в ботаническа градина в Калифорния, където посетителите носят защитни маски и дори противогази, за да видят това чудо на природата.
Друг представител на вонящите цветя е паразитното растение Hydnora Africana. То обитава пустините на Южна Африка и привлича стада от бръмбари. Когато розово-червеният цвят се покаже от пясъка, той буквално е натъпкан с малките черни насекоми, привлечени от силния му неприятен аромат.
Растението с най-голям цвят в света е представител на вонящите цветя. Това е Вонящата лилия или Рафлезия на Арнолд - Rafflesia arnoldii, член на семейство Rafflesiaceae. Наречена е „гигантската панда на растителния свят“, тъй като този рядък и застрашен вид се среща само в тропическите гори на Суматра и Борнео в Малайския архипелаг. Вонящата лилия расте без листа и стъбло, а директно развива цвят. Гигантското еднополово цвете има пет чашелистчета, ярко червено оцветяване с бели точици. Женски индивид може да произведе до 4 милиона семена, които се разпръскват сред природата от привлечените към него мравки, бръмбари, мухи и други насекоми, катеричци, земеровки, диви прасета и дори слонове. Ако едно семе попадне във влажна среда, то покълва и се образуват множество тъкани, които образуват гъбична мрежа от проводящи тъкани. Смята се, че вонящата лилия е еволюирала от малко по размер цвете от същия вид, като за 46 милиона години е нараснало 79 пъти, което го прави най-забележителния случай в историята на еволюцията изобщо.
Към вонящите цветя принадлежат и някои дървесни видове, като вид бадем - Sterculia foetida. Цветовете му са малки, червеникаво-оранжеви и произвеждат много силен и неприятен мирис, когато цъфтят. Но за сметка на това, семената му са ядливи. Консумират се в сурово или печено състояние. Развиват се в шушулки. Често по самата ядка е възможен остатък от неприятната миризма на цвета.
