Фокус: Г-н Каролев, как ще коментирате отстъпката в цената на руския газ?
Владимир Каролев: Отстъпката е много добра, в сравнение с това, което плащаше България, и което плащат и някои други страни от Източна Европа. Поляците например постигнаха 15% отстъпка, а ние постигнахме 20%, разделено на две – 11% преди няколко месеца и към тях добавиха 9%. Факт е, че в сравнение с миналата година от 1 януари догодина ще плащаме с 20% по-малко за газ.
Фокус: Как ще се отрази тази отстъпка върху бизнеса?
Владимир Каролев: Как ще се отрази на бизнеса, зависи от регулатора, но при всички случаи - ще има намаление на цените. За да се постигне по-сериозно намаление, е важно регулаторът да натисне топлофикациите, най-вече – „Топлофикация София”, да подобрят ефективността си и самата „Топлофикация София” да увеличи събираемостта си, която е все още много ниска. При всички случаи намалението за крайните потребители няма да е 20%. Ако е някакво значимо число, според мен, ще е под 10%. Но сега, който и да питате да ви каже някаква цифра, ще ви каже някаква измишльотина.
Фокус: Трябва ли да се промени сегашният начин на ценообразуване?
Владимир Каролев: Първата величина, която се взима при формирането на цената на газта на дребно и на едро, е цената на вноса. Тази цена беше намалена с 20%. Втората величина, и тя се определя от регулатора, е по каква цена ще продава на индустриалните потребители. Много зависи от това дали „Булгаргаз” ще трябва да повишава своята ефективност, което е свързано с това дали клиентите на „Булгаргаз” му плащат. Истината е, че частните клиенти му плащат, както се казва, като попове, а общинският клиент се бави много. Така че – държавата и Община София да бъдат така добри, да си оправят нещата и техните структури да си плащат към „Булгаргаз”. Ако това стане, ще има възможност за по-сериозно намаление на цената. Другото нещо е, че има частична либерализация, а всеки момент ще има пълна либерализация на вноса на газ. Всеки, който може да договори по-евтин газ от „Булгаргаз”, може да го вкара в тръбата, и след това да си плати транзитна такса вътре в България. Само че според мен това е малко вероятно, защото надали някой ще може да намери да купи по-евтин газ от тази цена, която сега „Булгаргаз” договори.
Фокус: Ако сравняваме проекта „Южен поток” с проекта „Набуко”, би ли могъл проектът „Набуко” да е по-изгоден за България?
Владимир Каролев: Първо, тези два проекта не трябва да се сравняват. Второ, никой не може да ви каже - кой проект е по-изгоден. За съжаление, много съм разочарован от някои изказвания на бившия министър Трайчо Трайков, който аз харесвах като министър. Повечето неща не са верни, според мен, защото той не е информиран. Например - той твърди, че има загуба на транзитни такси, които от 15 години насам били в сума между 600 и 800 милиона лева. Истината е, че нетните транзитни такси на „Булгартрансгаз” годишно са около 157 милиона лева. Освен това, в споразумението между акционерите и в междуправителственото споразумение, ясно е казано, че няма да има загуба за транзитните такси, т.е. досегашните транзитни такси на „Булгартрансгаз” няма да бъдат намалени, и ще бъдат компенсирани, което ще стане с увеличението на обема на досегашния транзит. Това е договорено и записано в решението на Министерски съвет, което е публично. Освен това, той казва, че понеже бил направен „на парче” „Южен поток”, а пък „Набуко” бил цял проект, нямало никаква гаранция - какво ще стане в българската част. Това не е точно така, защото този проект има смисъл или да стане изцяло, или да не стане изцяло. Това не е българо-руски проект, това е проект на Русия и „Газпром” с шест държави, през които ще минава газопроводът, включително Турция трябва да каже „да”, защото подводната част на газопровода минава през т.нар. икономическа зона на Турция. Освен тези държави, има още трима големи инвеститори, т.нар. стратегически инвеститори от много развити държави. Единият е EDF, най-голяма енергийна компания във Франция, една от най-големите в света. Другата компания е „Еni”, най-голямата газова компания в Италия, една от най-големите в Европа. Третият инвеститор е „Wintershall”, който е joint venture между „Газпром” и BASF. Не е логично да се твърди, че всички тези инвеститори, всички тези държави, не знаят какво правят. Има едно прединвестиционно проучване, което е направено за всяка отсечка. След това, това прединвестиционно проучване се консолидира на ниво целия проект. Така че – това е един проект, който се оглежда отвсякъде.
Най-смешните изказвания идват от ДСБ и г-н Костов и неговия „енергиен експерт” Иван Иванов, които са абсурдни. Те казват: „Нека да се отвори тръбата за достъп на 50%, (т.е. друг да доставя газ през тръбата), но ако може, „Газпром” да гарантира на 75% от транзитната такса”. Все едно, аз да ви кажа: „Дайте да купим един офис, да го платим 50/50, но на 75% офисът да бъде мой”.
Много хора, включително журналисти, с цялото уважение към професията, но и политици, казват, че към днешна дата не се знаело колко ще струва самата тръба конкретно. Но това е съвсем нормално. В момента е взето окончателно инвестиционно решение за подводната част. След като се вземе това решение, се правят международните търгове и конкурси за изпълнител на съответните строителни работи и доставката на тръби. Тогава ще е ясно колко ще струва строежът. В момента оценката от прединвестиционното проучване за българската част е 3,3 млрд. евро. След това акционерите решават какъв ще е собственият капитал. Това вече е фиксирано отново и в междуправителственото споразумение, и в споразумението между акционерите - че до 30% максимум ще е собственият капитал, до 80% ще е заемният. Отива след това при банките и преговаря за заемен капитал. То е ясно как ще стане, защото имаме един подобен проект „Северен поток”, който вече е реализиран отново с участие на „Газпром” и западни инвеститори.
Да добавя и Прошко Прошков от „България на гражданите”, който говори някакви абсурди по една телевизия. Меко казано, те просто слагат каруцата пред коня. Или не са информирани и не знаят как се прави проектно финансиране, което е малко странно, особено за Трайчо Трайков (че Иван Костов и Прошко Прошков не знаят, в това съм сигурен), или имат някакви други политически и популистки цели. За да не каже някой, че съм супер фен на „Южен поток”, истината е, че към днешна дата още не се знае дали ще стане „Южен поток”. Първата важна фаза е направена, направени са прединвестиционните проучвания, пред приключване е координацията с околните страни. За България, освен Турция, и Румъния трябва да даде някакво съгласие, защото има една конвенция на ООН за т.нар. трансгранични ефекти при големи инфраструктурни проекти. След като всичко това стане в следващите седмици и месеци, тогава се отива и се договаря финансирането. Ако не бъде договорено финансирането на условия, които са изгодни за всички страни, няма да има „Южен поток”.
Фокус: Т.е. е рано е да се радваме?
Владимир Каролев: Може би трябва да се радваме, че беше постигната сериозна отстъпка в цената и, че има прието не само за България, но и за всичките страни, финално инвестиционно решение. То е финално, но ще стане реално, ако се намери финансиране. Това е типично за проектното финансиране. Първо се правят проучвания от икономическа, технологична, околна среда, социални ефекти. След това се взима решение да се строи. И след това, ако се намери финансиране, се прави. Не само българите и руснаците, но и всички страни, през които ще минава газопроводът, както и трите стратегически инвеститори от Франция, Германия, Италия и „Газпром”, ще правят търсене и структуриране на финансирането за подводната част, която е от Русия до България. И ако се намери финансиране за всички тези отсечки при изгодни за всички условия, ще има „Южен поток”. А „Набуко” е алтернативен до толкова, доколкото има алтернативен източник на газ не от Русия. Но, който се е занимавал с проучвания на прогнозите за увеличението на потреблението на газ в Европа (тези проучвания трябва да се гледат от сега до 2030 – 2040 година), вижда какви огромни увеличения в потреблението има. И не само „Южен поток” и „Набуко” ще станат нужни, но ако темпът на увеличение на потреблението се запази, ще има нужда и от нови газопроводи. Освен, ако не стане революция с шистовия газ. Т.е. толкова много шистов газ да има не само в Полша (където започват редовни проучвания), но и в други страни, например България, където засега това не е алтернатива.
Фокус: Според Вас ще може ли Русия да доставя толкова количество газ?
Владимир Каролев: Това също е обект на политически спекулации и незнание. Много хора задават въпроса - колко ще е транзитната такса и изгодна ли ще е. В проектното финансиране, транзитната такса е резултативна величина. Аз ще поясня какво значи това. Първо се фиксира колко е изискуемата от инвеститорите норма на възвръщаемост от проекта. Тази норма е публична, има я в решението на Министерски съвет. Тя е 8% и това е много добра норма на възвръщаемост. За да е добра една норма на възвръщаемост, тя трябва да не е много висока, нито много ниска, защото иначе не може да се финансира един проект, защото няма да имат интерес инвеститорите. Второто нещо, което е фиксирано, е срокът за изкупуване на инвестициите, който също е фиксиран, и е 15 години. Следващото нещо, което се фиксира, когато стане ясно колко ще струва строителството, е сумата, която е нужна, за да се построи този газопровод. Тези три цифри, плюс цената на лихвата (колко ще струва кредитът, който ще се договаря), се използват в един икономическо-математически модел, който е направен от една от най-известните английски консултантски компании за проектното финансиране в областта на петрола и газта. Когато включиш тези цифри в този модел, ти изкарва колко е транзитната такса. Колкото ти покаже моделът, толкова е. Трайчо Трайков и хората на г-жа Кунева и Иван Костов правилно задават въпроса - каква е гаранцията, че тази тръба ще се напълни? Гаранцията идва от договора, който ще подпише руският износител на газ, ако тръбата е отворена само за Русия (защото това още не е ясно и това не е българско решение, както спекулират хората най-вече на Иван Костов). Този газопровод или ще има дерогация от Европейския съюз и ще се позволи във всички страни, през които минава тръбата, да се пълни само с руски газ, или ще бъде позволено да имат достъп трети страни. Ако бъде позволен само руски газ в този газопровод, „Газпром експорт” (това е дружеството, което ще експортира газ и ще пълни тръбата) ще подпише договор, който казва - независимо дали доставяш газ по тръбата или не, ти плащат за доставката. Така че - това е гаранцията, че ще бъде пълнена тръбата. Или ако не бъде пълнена, „Газпром експорт” ще трябва да плати тези суми. Същото е, ако се отвори тръбата за други потенциални доставчици извън „Газпром”, защото те, за да купят т. нар. капацитет за ползване на тръбата, също трябва да дадат такава гаранция на същия принцип, който означава „доставяй газ в тръбата или плащай, независимо дали си доставил”.