Историята отдавна е поставила личността на Адолф Хитлер в списъка на най-тираничните и ужасни хора, раждали се някога.

Въпреки това обективността изисква да не отричаме, че роденият в Браунау на Ин през 1889 г. диктатор е притежавал невероятно силна харизма. Обаянието му е било толкова силно, че е успял да изгради здрава емоционална връзка с милиони германци. А влиянието на Хитлер над тълпите е живо дори и днес, повече от шейсет години след смъртта му - хиляди неонацисти по целия свят все още се прекланят пред личността и делото на човек, отговорен за смъртта на милиони.

Как е възможно това?

В същината на историята за личността на Адолф Хитлер стои един огромен въпрос: Как е възможно един странен, понякога дори неадекватен човек, да придобие огромна, еднолична власт в страна, намираща се в сърцето на Европа, чийто народ е известен с прагматичността си? И още по-странното - как е възможно Хитлер да е обичан от милиони, дори когато цяла Германия е в руини?

Отговорът на тези въпроси не се крие само в историческите обстоятелства на времето, твърди историкът Лорънс Рийс за Би Би Си. Причините за идването на Хитлер на власт не са само тоталното поражение на Германия през Първата световна война и Голямата депресия в началото на 30-те, а и самото естество на водаческото поведение на фюрера.

Точно този аспект от историята я прави особено уместна и днес.

Хитлер е бил човек, съвпадащ с архетипа за “харизматичния лидер”. Той не е бил “нормален” политик - някой, който обещава по-ниски данъци или по-добро здравеопазване. Напротив, фюрерът е бил почти религиозно фанатизиран лидер, който е предлагал на тълпите духовно изкупление и спасение. Той е намирал делото си за лична съдба, която сам е наричал “провидение”.

Преди Първата световна война Хитлер е никой. Просто странник, неуспял художник, неспособен да осъществи дълбока интимна връзка с никого, неспособен да дебатира по интелектуални теми, изпълнен с омраза и предразсъдъци, пише още в материала на Би Би Си.

Но когато Хитлер говори пред аудитория на събрание на Германската работническа партия в бирария в Мюнхен и успява да плени всички присъстващи с речта си, неговите слабости се превръщат в сила.

Омразата му е в съзвучие с чувствата на хиляди германци, които се чувстват унизени от Версайската система от договори и търсят изкупителна жертва за загубата през войната. Неговата неспособност да влезе в интелигентен спор се възприема като сила на характера, а отказът му да говори за “малките неща” се възприема като знак за “велик човек”, дистанцирал се от ежедневните проблеми на масата.

По-важно от всичко е откритието на Хитлер, че умее да влияе силно на аудиторията си, да установи емоционална връзка с нея. Мнозина наричат тази връзка “харизма”.

“Този човек притежава такава харизма, че хората вярват на всяка негова дума”, твърди Емил Клайн, който е слушал негови речи през 20-те.

Все пак фюрерът не успява да “хипнотизира” всички. Не всеки чувства “емоционалната връзка” по време на неговите речи. Много хора го смятат за обикновен идиот.

“Веднага не го харесах заради дращещия му глас”, казва Херберт Рихтер, германски ветеран от Първата световна война, слушал речи на фюрера в началото на 20-те в Мюнхен. “Той крещеше много силно наистина простовати политически идеи. Помислих си, че не е много нормален”, допълва той.

В по-добрите икономически години от средата до края на 20-те обаянието на Хитлер успява да повлияе само на група фанатици. За това говори резултатът на Нацистката партия от изборите през 1928 г., когато те получават едва 2,6% от вота на германците.

А само пет години по-късно той е канцлер на Германия и лидер на най-популярната партия в страната.

Причина за това е променената икономическа обстановка в Германия. В резултат на Голямата депресия много хора остават безработни, а германската банкова система се срива.

“Хората бяха наистина гладни”, казва Юта Рюдигер, която е започнала да подкрепя нацистите по това време. “Беше ни много, много трудно. И в тази обстановка посланията на Хитлер звучаха като алтернатива за спасение”, посочва тя.

Тя погледнала към Адолф Хитлер и внезапно почувствала близост с него.

“Имах усещането, че пред мен стои човек, който не мисли за себе си и собствените си облаги, а само и единствено за доброто на германския народ”, допълва Юта Рюдигер.

Хитлер казва на германския народ, че е “специален”, защото арийците са расово “по-добрите” хора. Това спомага за изграждането на по-силната връзка между лидера и народа.

Той не крие омразата си, неуважението си към демокрацията и вярата си в използването на насилие за постигане на по-нататъшните си политически цели. Но - което се оказва решаващо, той говори предимно срещу внимателно дефинирани врагове - комунистите и евреите.

Историята има отношение към нашето настояще, защото в нея търсещият намира много предупреждения.

Лидерът на "Златна зора" Никос Михалолиакос. Снимка: Reuters

По време на икономическа криза милиони решават да се обърнат към необикновения лидер, който притежава “обаяние”, който може да успокои страховете им, да укрепи вярата им, обвинявайки други за трудното положение, в което са изпаднали. И резултатът е смъртта на десетки милиони хора.

Иронично е, че германският канцлер Ангела Меркел беше посрещната в Атина наскоро със свастика, носена от ядосани протестиращи гърци, смятащи, че Германия се меси във вътрешните дела на страната им. Иронично, защото в Гърция в момента изживяват ужасна икономическа криза, заради която радикални формации като “Златна зора”, прокламиращи нетолерантност към малцинствата, набират все по-голяма популярност.

А “Златна зора” е водена от човек, който твърди, че не е имало газови камери в Аушвиц. Може ли въобще да съществува по-ясно предупреждение?