Въпреки примери като този с Жана Д'Арк, Западният свят живее с мита, че мъжете са отредени за воини, а ролята на жените е да си стоят покорно вкъщи, писа „Дейли мейл“. Всъщност убеждението, че представителките на нежния пол са миротворци, докато мъжете в по-голяма степен подстрекават към войни, не съвпада с историческата действителност, показва ново изследване. От историческите свидетелства умишлено са заличени следите на жените воини, тъй като те не се вписват в утвърденото схващане за мъжете като закрилници, а за жените като слаби създания. Съществуват много примери на жени, проявили не по-малко смелост в битка, твърди проф. Монсерат Хугет от Университета „Карлос ІІІ“ в Мадрид. Нейното проучване показва, че жените винаги са участвали във войните, било то в древността или съвремието, но в общия случай са представяни като жертви. Ако са имали активна роля, то тя е била далеч от фронта, като шофьори на линейки, медицински сестри, проститутки или шпиони като Шарлот Грей. Учебниците по история обаче често пренебрегват приноса на жените войници в реалните бойни действия. Според проф. Хугет, макар военните командири да са си давали сметка, че жените са равностойни на мъжете в бой, често не са използвали нежния пол в сблъсъци от страх, че подобен ход може да се изтълкува като признак на слабост или просто са омаловажавали приноса им.