София явно не е в състояние да схваща адекватно сигналите и предупрежденията, идващи отвън. Тя или недочува, или просто се прави, че не чува. Но дали осъзнава докъде води вироглавието й?

Анализ на Георги Папакочев:

Скандалът, изригнал след избора на двамата нови конституционни съдии, едва ли изненада някого. Българският Хелзинкски комитет ги определи като хора, които не са доказали своите „професионални и нравствени качества” и настоя тутакси да си подадат оставките. Поредната недостойна разправия можеше обаче да бъде избегната, ако парламент и правителство се бяха вслушали в сигналите и предупрежденията, които буквално ги засипаха преди и по време на самия избор. Но, уви, поради характерното вироглавие на сегашното управление (да си спомним само натрапчивото лансиране на Румяна Желева за еврокомисар и за заместник-председател на ЕНП) и поради задълбочаващите се проблеми в диалога с Брюксел, България отново се озова в тресавището на нереформираната си съдебна власт. Всички надежди, че измъкването от това блато все пак е възможно, се оказаха напразни.

Ние и Европата

За омаскаряването на диалога с Брюксел „допринесе” още през август вицепремиерът Симеон Дянков. В необичайно остро интервю за австрийския вестник „Курир” финансистът на най-сиромашката европейска държава нападна ЕС и неговите политици заради неправилните решения, довели до „удължаване на икономическата криза”. След което Дянков се похвали, че още през 2009-та бил предупредил „да се сложи спирачка на задлъжнялостта” и заключи самоуверено, че поради мудните политически действия днес „никой няма доверие в способността на ЕС да изпълнява собствените си критерии". Любопитното е, че на същата страница „Курир” помести и една друга статия за България. Под заглавие „Тъмните машинации на премиера Борисов” журналистката Нора Халвакс припомни детайлно упреците на ЕС заради дефицитите в борбата срещу организираната престъпност и неефективното съдопроизводство.

В „нахокването” на европейските държави не закъсня да се включи и самият Борисов. На конгреса на ЕНП в Букурещ миналия месец той сподели пред журналисти, че се е „поскарал малко” на държавите, които само искат пари от Германия, а в същото време не си привеждат бюджетите и дефицитите в съответствие с Маастрихтските критерии. За пример, естествено, бе дадена България.
Чуваемост няма

По това време обаче загрижените европейци Дянков и Борисов не можеха да допуснат, че само месец по-късно МВФ ще излезе с категоричното становище, че съкръщаването на държавните разходи убива икономиката и задълбочава рецесията, особено в малките и бедни държави. Което ни най-малко не попречи на министър-председателя да направи следната трогателна оценка: "България стои добре на фона на другите държави. На първо място дължим това на българския народ заради неговите лишения. А на второ място е политическата воля на правителството". Или както казват местните хора, „битият бит, справедливост няма”.

Голямото нищонеправене

Удивителната невъзприемчивост на българските управници не спира дотук. Официална София пропусна да чуе защо приемането на България в Шенген отново се отлага. Пък и защо да се занимава с този въпрос, след като си има удобно обяснение - виновна била Румъния. Никакви последствия не произлязоха и от „силните притеснения” на еврокомисарката Нели Крус по отношение на медийната ситуация в България. С пълно мълчание беше преглътнато и потресаващото отворено писмо на посланика на Германия в София Матиас Хьопфнер до редакторите на проправителствен вестник, цензурирал безобразно негово интервю. Да не говорим, че никой на „Дондуков” 1 не си направи труда да обърне внимание на първия сигнал от ЕК заради съмнения в „почтеността и професионалния капацитет на част от кандидатите за КС”. И тъй като това предупреждение не беше чуто, се наложи личната говорителка на Барозу и официалният говорител на ЕК в прав текст да потвърдят съмненията на Брюксел и - което е още по-опасно - да предупредят за възможността от извънреден мониторингов доклад за България. В същото време българският външен министър Николай Младенов обяви на всеослушание, че подобен тип изявления от Брюксел само „обезкуражават хората, които работят в тези направления”.

Оттук нататък едва ли има някакво значение, че премиерът Борисов отправи към проблематичната конституционна съдийка патетичната молба да „следи внимателно това, което казват в Брюксел” и да реши дали да се оттегли от поста. След като в самата държава отсъства смислен диалог, едва ли може да се очаква, че такъв ще се води с Брюксел.


www.dw.de/%D0%B2%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F/a-16360126