Никога през последните 22 години десницата не е била, с извинение, толкова жалка. Създава се впечатление, че не само националните лидери, но самите членове на десните партии си играят абсолютно самостоятелни игри по места. Влизат във временно споразумение, за да постигнат една цел, а след това в друго, за да постигнат друга своя цел. Но да погледнем общата картина, за да може след това да се съсредоточим в частните случаи, защото те безспорно зависят от нея.
С изключение на ГЕРБ, БСП и ДПС всички останали партии, включително и тази на Кунева, при определени обстоятелства са заплашени да останат извън парламента. Ако се изпълнят в максимална степен социологическите прогнози. Дори партията на Кунева да успее да се класира, тя ще има резултат, далеч по-малък от очакванията, защото в нея тепърва започват „детските болести" като при всяка нова формация. Следователно едва ли ще има резултат, по-висок от този на ДПС. И мечтите й да бъде балансьор ще минат само през коалиция с ГЕРБ, който днес така яростно атакува, и то не без основание.
На практика ще се окаже, че в следващия парламент няма да има представители на автентичната десница. Защото ГЕРБ и Кунева са толкова десни, колкото е Георги Първанов, а той само в рамките на БСП провежда някаква дясна политика. Но политически факт е, че и ГЕРБ с всичките му малформации като идеологически елемент, и „Движение на България на гражданите" са „окупирали" почти цялата условно наричана дясна среда. Но такава са новите политически реалности. Те не са милостиви и са застрашителни за СДС и производните му, защото именно
те го изродиха до неузнаваемост И затова не са виновни нито Бойко Борисов, нито Кунева. Могли са, дегизирали са се, окупирали са.
Основният проблем на СДС е, че от създаването си до днес „ловът на вещици" така и не спря. Затова още в началото започнаха да се раждат нови „седесета". И различни производни на производните „седесета". И в съгласие с биологичните закони патологичното размножаване на тази партия доведе до политически рак. Давам си сметка, че всяко сравнение куца, защото голяма част от производните образувания имаха личен и коалиционен политически успех, в смисъл че успяха да се класират в законодателната власт, а в малка част - и в изпълнителната. И какво от това? Днес членовете на СДС в страната са по-малко от тези в софийската организация на партията, когато председател й беше Евгений Бакърджиев. Поне новият председател да вземе да пусне осветлението на последния етаж на „Раковски" 134, защото сградата изглежда напълно обезлюдена.
Колко точно избиратели има СДС обаче, е трудно да се каже. Някои твърдят, че са около 100 000. Даже броят да е верен, макар да изглежда твърде завишен, са необходими поне още 80 000, в зависимост от избирателната активност, за да влезе самостоятелно в парламента. От друга страна, ДСБ и да се скъса от напрежение, не може да спечели повече от 60 000-70 000 гласа. Това означава, че даже двете партии отново да влязат в коалиция, присъствието им в парламента изобщо не е гарантирано. Особено след „руската рулетка", на която си играха. И продължават да въртят барабана на пистолета. Да не говорим за позицията на двете партии за
неучастие в референдума който - добър или лош - дори и с преформулиран въпрос, е първият свободен референдум и е изключително полезен за самочувствието на гражданите. А нали за това самочувствие се бореше СДС от създаването си?
В същото време направо безумие е да виждаме как отново се появяват „сини мравки", „кинжали" и „пеликани". Съюз „Единство" на Надежда Нейнски, Мартин Димитров и Ваньо Шарков са си оригинална класика в „синия" жанр. Загубилите избора си правят нова партия или преминават в друга, като в началото обявяват, че са само фракции в старата. Ясно е, че направили веднъж крачката с „Единство", следващата крачка на Нейнски, Димитров и Шарков е напускане на СДС и подаване на молби за членство в ДСБ. Само ще изчакат подходящия политически момент, когато напускането им най-много ще навреди на СДС. Костов ще им обещае депутатски места, но дали ще им ги осигури, е отделен въпрос.
По цял свят партиите се цепят. Не само веднъж. После може и да се коалират. Но разцепванията на СДС от създаването му до сега са толкова много, че трябва да си направим историческа справка, за да ги преброим. А случаят с ДСБ и СДС според мен си е уникален в политическата история не само на България. Първо да се отцепиш от партията „майка", после да се съюзиш отново с нея, след това пак да се разведете и после да искате да се ожените, означава най-малкото, че си склонен
хронично да се разболяваш от морска болест без да си бил изобщо в морето. И при този хаос вече започват да се носят всякакви слухове.
ДСБ държи на своето, че ще се явява на изборите самостоятелно. Официалната позиция на СДС е, че те също ще се явяват сами. Не вярвам тези две позиции да издържат. Но в СДС има и други. Някои искат нова коалиция с ДСБ, само че без Костов? Други предлагат формулата СДС плюс НДСВ плюс партията на Касим Дал. Трети комбинират СДС с ДСБ без Костов и партията на Дал.
Има обаче един сценарий, който е най-възможен. В СДС ще изчакат вероятното приемане на някаква по-висока граница за коалициите. Осем-процентовата граница беше отменена от Конституционния съд преди предишните избори. (Яне Янев беше само вносителят, предложението произлезе от друго място.) Но нищо не пречи сега да се предложат 6%. И този път шестпроцентовата граница за коалиции да бъде приета. И защо? Защото всички в СДС, които са за рестартиране на Синята коалиция, ще изчакат, за да се отточат от партията. И сетне да лансират идеята, че малките десни, патриотични, националистични, либерални и прочие партии няма под какво друго по-популярно име - освен СДС - да се подредят коалиционно, за да минат бариерата.
Мислете внимателно. Борисов има необходимост от такава коалиция за да си осигури следващ мандат. И затова ще я позволи. За всеки случай. Надявам се, че става ясно как при такава хипотеза СДС ще стане най-вредната коалиция в следващия парламент, защото Бойко ще я глътне. Партия по партия. Човек по човек. А всички тези депутати ще изпълняват функцията на сегашните „независими" 24, на които ГЕРБ разпределя парите и си крепи властта. И това вече ще е краят на тези партии. Затова според мен дясното обединение е възможно, но ако такава коалиция ще умре във пазвата на Борисов, не е необходимо.


Copyright © CROSS Agency Ltd.