Френското правителство се кани да събере от гражданите си още 20 милиарда евро над стойността на одобрения през лятото пакет от 7 милиарда евро. Задачата му е възложена от наскоро избрания президент Франсоа Оланд.
На повърхността лежи историята с обявеното 75-процентно данъчно облагане на най-богатите французи. Данъкът ще бъде плащан от всички, спечелили за година над 1 милион евро. Франсоа Оланд вижда тук важна символична мярка - тя му помогна в критичен момент от предизборната кампания да изтръгне инициативата от ръцете на Никола Саркози.
Французите се зарадваха, че властта ще притисне богаташите, и Оланд получи няколкото си победни процента. Казват, че дори не е обсъдил решителната стъпка с предизборния си щаб. Била е вдъхновена импровизация. Сега обаче ще трябва да си изпълни обещанието. Богаташите естествено са недоволни, някои дори заплашват с данъчна емиграция. Така се изтълкува и новината, че най-богатият човек в Европа Бернар Арно, притежаващ 46 на сто от групировката Ел Ве Ем Аш (LVMH), е поискал белгийски паспорт.
Левите се втурнаха да го изобличават в липса на патриотизъм, а в. “Либерасион” дори публикува на първа страница снимка на Арно с куфар в ръка. Която съпроводи с текста “Casse-toi riche con!” (”Разкарай се, богат шибаняк!”), перифразирайки думи на Никола Саркози, отправени публично към човек, който го бе обидил: “Casse-toi pauv’con!” (”Разкарай се, жалък шибаняк!”).
“Либерасион” впрочем също е собственост на човек, съвсем не беден, на име Едуар дьо Ротшилд - по едно странно съвпадение той вече има израелско гражданство освен френското и прекарва част от времето си в собствен дом в Тел Авив. Всъщност е обяснявал, че като страстен ездач иска да участва в международни състезания, а е по-лесно да се нареди сред израелските национали. Пък и Арно също неведнъж повтори, че остава да живее във Франция и е готов да си плаща данъка, а белгийският паспорт просто ще му помогне да развива бизнес в Белгия, където и той си има спретната къщурка.
Ясно е, че ще се наложи богатите да плащат. Ясно е също, че ще направят всичко възможно, за да плащат по-малко. Не могат да отменят тази мярка. Те са доста влиятелни, но в изборен план гласовете им не решават нищо. По различни изчисления ще пострадат от 1500 до 2500 души и всеки от тях ще плати през идната година като данъци 140 000 - 210 000 евро повече, отколкото по-рано. И никой няма да ги съжали: французите не обичат богаташите - също като своя президент. Проблемът е, че широко рекламираната мярка не носи чак толкова ползи. Свръхданъкът е повече пропагандна, отколкото икономическа кампания.
Обещано е това да продължи само две години, но малцина хващат вяра - почнеш ли да вземаш, трудно е да спреш. Следващият удар, обявен от премиера Жан-Марк Еро, ще сполети хора, които печелят по-малко. Точно от тях ще бъдат събрани допълнителните 20 милиарда евро. Ще бъдат обложени доходите им - заплатата и банковите лихви, и данъкът ще бъде определян по единна скала.
Заплахи грозят данъкоплатеца от две страни едновременно: първо, градацията на заплатите, от която зависи пропорционалният данък, се замразява (по-рано се внасяха промени според инфлацията); второ, данъкът в границите на съответната група съществено нараства.
Официалните заплати във Франция не са особено големи. Ако погледнем скалата на доходите, поместена тези дни от в. “Монд”, ще видим, че половината французи вземат “чисто” под 1675 евро месечна заплата. Десет на сто слизат под границата от 1142 евро, още 10 на сто надхвърлят тази от 3317 евро и само 1 процент от гражданите на Франция печелят над 7654 евро месечно. Основният 45-процентов удар ще се стовари върху тоя нещастен еднопроцентов дял - предприемачи, топмениджъри, културни дейци, спортисти, политици с високи постове и държавни функционери (малоимотните ще плащат 5,5 на сто).
Франсоа Оланд не би си позволил да влоши положението на хората, гласували за него - той търси подкрепа от мнозинството, което не може да се похвали с високи доходи. С оглед на това Жан-Марк Еро обеща, че 8 от всеки 10 семейства (във Франция съпрузите носят наравно данъчното бреме) няма да бъдат засегнати от новото вдигане на данъците. В обществото обаче има взаимовръзка и натискът върху богатите тутакси се отразява и на бедните.
Ето най-прост пример: новата скала намалява възможността да се приспадат разходите на семействата, включително за децата и домашния персонал. От предишния данъчен пакет се изключваха сумите, плащани от французите на бавачки, градинари и прислуга. А те са доста във Франция - почти 1,4 милиона души. При новите, по-строги условия, те по-често ще бъдат наемани на черно; мнозина официално ще останат без работа и ще се влеят в редовете на безработните, бездруго наброяващи вече 3 милиона души.
Налозите се събират, за да може Франция да стигне пределния дефицит, определен от Европейските общности. Явно обаче социалистите отрано се готвят изобщо да не го свалят до обещаните 3 процента. Социалистът Клод Бартолон, председател на Националното събрание, вече се изпусна, че този показател е “недостижим”. А бъдещият първи секретар на социалистическата партия Арлем Дезир каза, че тези проценти са условни и ще може да бъдат преразгледани при промяна в икономическите и политическите условия.
Еро и министрите му уверяват, че с конфискуваните пари ще отворят нови работни места в образованието, охраната на реда и т. н., че средствата от данъци ще съдействат за укрепване на френското социално осигуряване - една от най-мощните и най-скъпи системи в света. Тя вече е натрупала дефицит от 19,3 милиарда евро, а новите вливания ще го намалят. Кабинетът обеща да участва и той - Оланд увери, че още 10 милиарда евро ще бъдат получени чрез намаляване на държавните разходи.
Но говорителката на правителството Нажат Вало-Белкасем, министър по правата на жените, обясни, че съкращенията в държавните разходи и апарата носят рискове - в крайна сметка този апарат обслужва Франция, данъкоплатците (при все че в много случаи, както знаем, обслужва самия себе си). Във Франция обаче има повече чиновници, отколкото в Германия, все тъй страна за пример: 90 души на хиляда жители срещу 50. Новите мерки на правителството вече разгневиха предприемачите, според които държавата би трябвало да насърчава успехите им, вместо да ги наказва за тях.
Мнозина наблюдатели виждат в действията на социалистите системна грешка - вместо да помогнат на бедните повече да работят и повече да печелят (което целяха много от реформите на Саркози, например необлагането на извънредния труд и предложената система за борба с безработицата чрез преквалификация със задължително предоставяне на работа), социалистите се опитват да направят така, че бедните да работят по-малко, а богатите по-малко да печелят.
Предприемачите започнаха в Интернет кампания за преразглеждане на данъците, които според тях са не само разбойнически, но най-вече глупави. Те заявяват, че новите мерки вкарват в задънена улица Франция, докато страната трябва не само да кърпи дупките в бюджета, а да търси икономическо развитие. Недоволни са и чуждестранните компании, базирани във Франция. Те безспорно ще предпочетат държави с по-ниски данъци и много от тях вече са на път да се преместят - поне докато трае социалистическото управление.
Тази масирана атака притеснява министрите социалисти, още повече че идва не от милионерите, за които е редно да покажат характер, а от младите, енергични и не най-богати бизнесмени - очевидна опора за икономиката на страната. По данни от анкета на Френския институт за обществено мнение (IFOP), популярността на президента и на премиера рязко спада. Едва 43 на сто от запитаните одобряват политиката на Франсоа Оланд. “Много доволни” от своя президент са 5 на сто, а 22 процента са “много недоволни” от него. Трудно бихме посочили дали тези проценти пряко следват от процентите на данъка.
БТА
