Очаква се на терена на Националния Хиподрум в Банкя да се представят пред четиричленно жури над 34 представители от породата, които ще бъдат оценявани по произход, тип, екстериор, движения и работоспособност.
Във всяка една от категориите „кобили-майки”, „жребци” и „подрастващи млади кончета” ще бъдат излъчени призьори от първо до трето място. Ще бъдат връчени и почетни отличия на развъдчици, които селекционно отглеждат над 100 дунавски коне в стопанствата си.
Програмата на изложението предвижда специална демонстрация, с впрягове от над 10 файтона, които след официалното откриване на събитието ще бъдат на разположение на публиката за разходки и снимки. Предоставените файтони са ръчно реставрирани и са едни от най-скъпите и луксозни изработки от България и чужбина.
Акцента с файтоните всъщност разкрива едни от качествата на тази стара българска порода коне, а именно впряг и работоспособност в полза на стопанската дейност.
Специално за зрителите на изложението ще са на разположение малки понита за детска и първоначална езда, състезания по обяздване с награди , мини-шампионат по дартс, специализирани търговски шатри с конна амуниция и още много атракциони ще изпъстрят Деня на Дунавците в България.
Любопитно в цифри и факти за породата Дунавски кон
Дунавския кон принадлежи към впрегатно-ездитните породи.
У нас се отглеждат контролирано 21 броя регистрирани жребци и 95 броя кобили – майки. В статистиката не влизат екземпляри, които не са официално регистрирани и описани в племенната книга на Дунавския кон, списвана единствено от НАК.
През последните 10 години по данни на НАК, популацията на Дунавския кон се увеличива. Това е и една от целите на изложението – съхранение на наличния генофонд и поддържане на генеалогичната структура на породата.
Характерни за породата са: едрия ръст, удължено, масивно хармонично свързано тяло.
Права профилна линия. Шията е средно дълга и нормално развита.
На височина при холката достигат 160-163 см при жребците и 158-161 при кобилите
Крупата е добре замускулена. Гръдния кош е дълбок, широк и дълъг.
Крайниците са относително къси, със солидна костна система и добре замускулени.
Цветът на косъма е черен,тъмнокестеняв и кестеняв.
Българската порода Дунавски кон е създадена в бившия конезавод „Клементина” край Плевен преди 60 години. За основа на породата е послужила изградената след 1924 г. секция от породата Нониус в конезавода, като са използвани различни методи за развъждане.
Създаването на породата е свързано със залагането на известен брой линии и фамилии.
Внос на разплодни животни е извършван главно от Унгария, бивша Югославия и от бившата Чехословакия.
В процес на развъждане на породата са били използвани над 14 жребци и в съчетание с различни кобили са станали родоначалници на генеалогични линии. Такива са например жребците: Дурцаш, Храбър, Искър, Рекорд, Торперо и Калиф. За съжаление през годините безвъзвратно са прекъснати линиите на Дурцаш, Искър и Рекорд, с което остават в историята на породата.
